Крепост „Баба Вида”( „BABA WIDA” FORTRESS)
Крепостта е изградена върху североизточната ъглова кула и част от двете крепостни стени на римския град Бонония. Тя е единствената запазена българска средновековна крепост, строена през периода Х-ХІV век и вероятно служи за владетелска резиденция по времето на цар Страцимир. След ХV век османските турци надстрояват и преустрояват крепостта за водене на бой с огнестрелно оръжие. Крепостта е паметник на културата от национално значение.

Град Видин възниква през първата половина на І век след Христа като римско укрепено селище с името Бонония и е включен в провинция Горна Мизия.
Бонония заема площ от 20 хектара в днешния квартал „Калето”. Открити са отделни части от крепостната и стена и осем прилежащи кули с диаметър 20 м., с дебелина на стените около 4 м..
Към средата на VІІ век днешна Северозападна България е заселена със славяни от така наречената „Българска” група. Върху развалините на на Бонония възниква град Видин. Той и околните му земи влизат в пределите на българската държава още при самото и създаване в 681 г. В началото на ІХ век Бдин става център на военно-административна област с територия по двата бряга на река Дунав. Градът е средище на епархия още при Княз Борис І (след 865 г.). През 1002 година Бдин е превзет от византийския император Василий ІІ българоубиец.
Бдин е освободен от византийската власт още в началото на въстанието на Асен и Петър(1185г.). Междуособиците, започнали в България към средата на ХІІІ век позволяват и местни боляри да създадат бдинското княжество. Около 1280 г. в него се издига като независим владетел Деспот Шишман, а след неговата смърт той е наследен от сина си Михаил, който през 1323 г. е избран за български цар.
Към 1352-1353 г. в Бдинската крепост се установява Иван Страцимир, син на цар Иван Александър. Върху сребърните си монети той се титулова „ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”.
Григорий Цамблак пише за богатствата на видинския цар, които били „повече от всяко число”.