ТРАДИЦИОННИ КУКЛИ
В руската култура куклата „матрьошка” е най-популярна. Освен от дърво нейни разновидности се срещат и от текстил. С появяването в Русия на чайната традиция и самовара, се разпространява и практиката да се шият така наречените „чайни матрьошки”. Това са кукли-грейки с пищни поли, които се поставят върху самовара или чайните за поддържане топлината на напитката.
На фотографията: Руска кукла „Чайна матрьошка”. Частна колекция Н.Капралова.

СУВЕНИРНИ КУКЛИ
Сувенирната кукла е своеобразен знак за страната, израз на нейната културна история и идентичност. Този тип кукли се появяват в Европа след „кукления златен век”(средата на XIX в. – 20-те години на ХХ в.), когато започва да се говори за серийно производство, а в трудовото законодателство се въвежда понятието отпуск. Хората започват масово да пътуват, което дава старт на нов сектор в икономиката – туризма. Освен това тези промени дават повод на производителите да изработват от най-различен материал кукли в традиционни носии и костюми.
На фотографията: Кукла в традиционна българска сватбена носия от Софийско. Частна колекция Н.Капралова.

В залите на Етнографския музей в София наскоро беше открита изложбата „Куклен свят”, чийто организатор е ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН. Изложбата беше открита на 30 май 2014 г. и ще продължи до 30 септември 2014 година.
В Етнографския музей при ИЕФЕМ-БАН се съхранява колекция кукли, събирана в продължение на 60 години и представяща народите по света. Голяма част от експонатите са кукли-сувенири, но се срещат и театрални, традиционни, обредни. В зависимост от конкретната народна традиция, куклите са изработени от слонова кост, порцелан, текстил, дърво, слама, хартия. От гледна точка на етнографията тази малка сбирка има капацитета и възможността да представи куклата в нейното историческо развитие.
Предвид този факт организаторите достигат до идеята да се създаде и експонира камерна изложба, а като време на презентиране е избран Международният ден на дедето – 1 юни. Все пак куклата е и най-древната играчка. Освен това с помощта на куклата децата възприемат света, развиват своето въображение, учат се да общуват и изграждат навици за комуникация.
Екипът, който организара и реализира тази културна проява е в състав:
- Гл.ас. д-р Елена Водинчар, куратор
- Д-р Яна Гергова – графично оформление
- Георги Царев – подбор на етнографски експонати
- Веселин Апостолов – технически изпълнител
- Детски ателиета: Фондация „Моят музей”
- Социална група „СедянкаТА”
Партньори на изложбата са:
- Недка Капралова, колекционер на кукли
- Ботаническа градина – БАН(в залите на изложбата има експонирани редки видове цветя)
- Фондация „Моят музей”
- Социална група „СедянкаТА”
ТЕАТРАЛНИ КУКЛИ
Изследователите са на мнение, че обредът е породил кукления театър. Поради тази причина темата на първите куклени представления е пряко свързана с боговете и техните дела. Ярък пример в това отношение е индонезийският куклен театър „Ваянг”. Ваянг означава и кукла, и театър, и представление, и сянка на предците. В дервността „Ваянг” представлява ритуал на общуване с духовете. Ето защо героите на Ваянг са богове, духове, принцове и принцеси. Повечето от сюжетите са взети от великите индийски поеми „Рамаяна” и „Махабхарата”.
Образът на куклите фрагментарно напомнят на човешкия, а всеки жест или цвят е символ: стиснати устни – остър ум, зъбата усмивка – глупост или хитрост, опулени очи – кварство, бяло лица – благородство, черно лице – храброст, червено – злодейство.
Към изложбата има експонирани занимателни игри за деца и възрастни. Всеки посетител има възможност да се включи активно в осмисляне на Кукления свят чрез Специална диплянка с интерактивни въпроси и отговори, свързани с експонатите на изложбата, изработена от Фондация „Моят музей”.
На фотографията: Индонезийски театрални кукли. Фонд ИЕФЕМ – БАН, които са избрани от организаторите като своеобразен образ, представящ чрез плакат самата изложба.