Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив. И вместо да заставам пред телевизор – да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан. Тогава аз ще се затворя в своя дом като бисера в своята мида. По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли. Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква. Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море. И аз сурово ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе. Защото заедно с него той моята душа ще отнесе. И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе. Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него – голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли.
Петя Дубарова
3 май 1975

Рудолф Арнхайм "Киното като изкуство"

В същността на фотографията е залегнало обстоятелството, че тя е принудена да пресъздава телата „едностранчиво" като плоски изображения.
Това свеждане на триизмерното до двуизмерно е ограничение, което творецът превръща в достойнство. Това му служи като средство за постигане на следното:
1) Като заснема предмета от необичаен, биещ на очи ракурс, той изисква от зрителя по-съсредоточено внимание, което надхвърля простото отбелязване и констатиране. По този начин и изобразеният предмет придобива понякога повече реалност, впечатлението от него е по-живо и по-вълнуващо.
2) Но творецът насочва вниманието ни не само към предмета, но и към особеностите на неговата форма. Подтикнат от безпокоящата необичайност на гледката, зрителят се взира по-съсредоточено и забелязва:
а) как при новата перспектива отделните форми на предмета се наслагват в интересни фигури, които той досега все още не е познавал;
б) доколко добре тялото, проектирано върху плоска повърхност, сега вече като двуизмерно изображение със своите контури, линии, черно-бели части изпълва рамката и представлява, така да се каже, сполучлива, хармонична, декоративна композиция.
Това, че той може да се използва по такъв начин, макар че ни най-малко не е стилизиран, променен, изопачен, насилен, а просто е самият той, но в находчиво избран ракурс, създава особен художествен ефект.
3) Насочването на вниманието към особеностите на формата на предмета от своя страна предизвиква у зрителя стремеж да проверява дали предметът е избран характерно и дали се държи в съответствие със своята природа. Тоест дали е представителен екземпляр от своя тип (да речем: „истински чиновник") и дали се движи и реагира така, както подобава на този „вид".
4) Но тези своеобразни ракурси не представляват само средство за събуждане на вниманието и приковаване на интереса. Защото, показвайки предмета от специално избрана гледна точка, те същевременно и го тълкуват по някакъв повече или по-малко дълбок начин ("затворникът като номер!"). В това има нещо особено привлекателно, тъй като предметът по никакъв начин не е преправен или стилизиран заради това тълкуване, а е останал точно такъв, какъвто си е в действителност.
Nikolay Lautliev