Гробищната черква "Свети Никола" в Самоков е била осветена на 26 окномври 1861г. Тя е типичен възрожденски православен храм от епохата на реформиращата се Османска империя - сградата е с големи прозорци, от кото струи светлина, а купулите се издигат високо в небето.
Тези, които са чели романът за "Греховната любов на зографа Захарий" навярно се питат защо не виждат гробът му. Причината да не се виждат гробовете на Захари Зограф и много други заслужили граждани не само на това селище, а на България е, че "народната власт" по партизански заграбила черковния двор ... и тленните останки трябвало да бъдат преместени от близките. На заден план от дясно се вижда къща и сателитна чиния. При строежа на къщата са били попаднали на гроб, в който открили медалион с надпис "Паисий". В манастирската кондика на Хилендарския манастир е отбелязано, че в Самоков през 1798г. е бил погребан йеромонах Паисий - ще рече, че поне засега унищоженият гроб е основният претендент за мястото на последния покой на авторът на "История славяно-българска".

Синагога в Самоков е от 19век и се намира до една от резиденциите на Людмила Живкова - Сарафската къща. Къщата и синагогата са с красиво изработени тавани. И макар в града да не са останали евреи, красивата голяма сграда (макар в днешния си вид трудно да може да се тарече така)е била запазена и реставрирана. За разлика от резиденцията, синагогата сега е един от многото рушашти се паметници на културата. Навярно и тя ще сподели съдбата на Дренската къща, която се намираше в самия център на града и снимката й фигурираше във всички пътеводители и албуми на града - сега на мястот й има израснали няколко дървета.

Първата къща в Самоков от ХV-ХVІв. известна още като Бельовата къща. Тя се намира до втората по време градска черква - митрополитската, а собственика на къщата е ктитора на първата по време черква, наричана също Бельова.
Бельовата къща и черква са вкопани в земята. Причината обаче да се вижда покрива направо върху тревата е, че къщата през последните 4-5 години е докарана до пълна разруха.
Сградата е просъществувала през цялото турското робство, в тревожните години на Втората световна война във вкопаната в земята сграда са се укривали от отиващите към София бомбардировачи и до последната четвърт на 20 век е била непрекъснато обитавана. После е отчуждена за паметник за културата и е докарана в днешния вид.
Това беше една от много малкото къщи на няколко столетия в България, които бяха запазени изцяло. Но ето, че от малкото скоро няма да остане нищо.