доразвита тема..или АЗ..."Вали...някой си отива. Като последната светлина на случайно минаващ автобус. Нощта е курвенски изкусителна. Дъждът измива и последните крясъци на нечия жертва някъде далеч. Няма да помогна. Какво пък...човек в смъртта си се доближава до Aбсолюта. Сякаш винаги съм бил блуден в отрязъка на този реален кошмар. Арогантен съм. Диво ухае всичко на кал, на димящи следи от автомобилни гуми и на ефтин курвенски парфюм...309, редуцирано до 3 е числото на Абсолюта, който отдавна ни отминава като последен автобус. Омагьосвал. Извивал се в смях. Дори мълчал. Някакъв живот. Живот на чуждите. Забравих миналото си. В мен има само мисли.А в мислите - безсъници. Само пръст и вода.Черна лепкава кал и черна лепкава нощ...от това сме направени, господи...Безвремие.
Луната - мъртво оранжево око, издраска ниското небе. Мръсен дъждът пада като сребърни остриета, сякаш валят куршуми. Връз мен валят куршуми, а вътре в мен калната вода размива спомени за гуляи и курвенски задници, за морал и добродетел, за падението- завръщане към калта, черната лепкава орисия- кал от която сме направени. Озъбени облаци пият кръвта ми. Стиснал зъби плюя на парчета душата си.
Доубивам недоубития, размазвам кал по лицето му и казвам амин вдигайки среден пръст вместо кръст...Нощта диво ухае. Търся си курва. Кален съм, кален и сребърен от куршумното отражение на нахапаната луна, сам съм в себе си. Безумно-абсолютен. И глутница инертни хора, дошли да видят една чужда свобода. Тhe Game is over..."