Останките на крепостта Устра се издигат на недостъпен връх с почти отвесни склонове на височина 1015 метра в подножието на който тече река “Хисар дере”.Заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Личат развалините на три кули с причудливи форми ,основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за хранителни запаси. Устра е между крепостите превзети от цар Михаил – Асен по време на похода му за отвоюване на Източните Родопи след смъртта на император Йоан III през 1254-1255г Хронистът Георги Акрополит ни е оставил описание на събитията от това време:... ..."Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос/Марица/ за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд.Жителите които бяха българи преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните.А крепостите оставени само с ромейска охрана която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства бяха лесно достъпни за българите.Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите като получаваха свободата да си отидат по домовете други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно трети естествено бяха уморени от дългата служба тъй като им бе възложен прекомерен срок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос Перущица Кричим Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос който единствен бе запазен от ромеите.Подчиниха се на българите и Устра Перперикон Кривус и разположеният край Адрианопол град наречен Ефраим".... По- късно Устра не се среща в писмени източници и е трудно да се правят догадки за нейното съществуване. В цитаделата на Устра наред с находки от войнския бит са намерени и много сребърни и бронзови кръстове свидетелстващи за статута на обитателите и. В историческия музей в гр.Кърджали наред с тях е експонирана и колективна находка от корубести медни византийски монети намерена в покрайнините на крепостта.