(1) chujdata: Спициааааално за Вас :
В местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Подобно на Перперикон, проблемите около Татул ще получат прояснение едва след провеждането на сериозни археологически проучвания.

Компл­ексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с оринтация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Още на времето Иван Венедиков изказава хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.

През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой, Орфей.

Скилица описва събитията от похода на Василий Българоубиец от 1002 - 1004 год така :
"...Крепостта била силна и от природата защитена, което я правело непристъпна. Василий II я обсаждал немалко време без всякакъв успех и много от войниците си изгубил. Когато се убедил, че не ще може да завладее крепостта с пристъп, императорът употребил ония средства, с които други крепости му отваряли вратите си: той се помъчил с ласкателства и други примамливи обещания и предложения да накара Кракра да се предаде, обаче воеводата останал непоколебим и не се поддал на никакви съблазни, защото той все още вярвал в силите на своя народ, за да се бори със своите противници. Като видял, че обсадата не ще може да донесе никакви резултати, императорът най-сетне дигнал лагера си и потеглил, /вероятно по пътя през Самоков, обхождайки Средец, направо /за Пловдив, отдето наскоро се вдигнал и пристигнал в Цариград..."

(3) Svetlio70: Да ,по-известна е с това име ,въпреки че то всъщност е името на единия от управителите на крепостта и областта ,но понеже управлението му е съвпаднало с едни от най-драматичните събития от българската история ,а и човека наистина е имал качества на лидер ,хората я наричат така ... даже си мислят че крепостта така се казва а Перник е името на града :)))
(5) lovec1: да ,добре са се представили консерваторите ...сега чакаме реставрация ... дано :)

Сгушен в пазвите на планината Китка ,Марковият манастир „Свети Димитър“ е разположен до село Сушица, по долината на Маркова река, на двадесетина километра от Скопие. Името на манастира идва от прочутия народен юнак Крали Марко. Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година. В последствие е обновена от крал Вълкашин и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко между 1366 и 1371. От дясната страна на южния вход в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм". От другата страна също в цял ръст е изобразен и баща му крал Вълкашин със свитък в ръцете но надписите са много повредени. В началото на 19 век игумен на Марковия манастир е бил възрожденеца и книжовник Кирил Пейчинович.