Руският манастир Св Пантелеймон. Данни за настаняването на руски монаси на Атон има от XII век, когато византийският император Йоан IV Комнин с хрисовул от 1143 г. им дава българския монадрион Ксилургу (българския скит “Св. Богородица”).Но след 25 години тая обител става тясна за придошлите много руси и се явило нужда да им се отстъпи по нареждане на патриарх Михаил III и на император Мануил I Комнин на западната страна на полуострова, построената някога от един богат солунчанин обител, наречена Тесалоники. По-сетне русите я наричат Нагорний Русик.След завземането на Южна Русия от татарите (нач. на XIII в.), когато връзката между руския народ и Атон става почти невъзможна, руското монашество на Атон намалява дотам, че става нужда то да бъде замествано от монаси от български произход. Така например, когато в 1309 г. каталанци нападат манастира и го опустошават, намират там монаси–българи. Документът, намиращ се в Рилския манастир, дето се уговаря между тия две обители – Рилската и Пантелеймоновската – да си разменят братя и да бъдат едно, както са били в миналото, макар че е от XV в., все пак показва, че се касае за изпращане на братя от Рила в Русик.Имало е случаи, когато манастирът запустявал съвършено. Например Барски при първото си посещение в манастира през 18 век намира там четири монаха от които двама българи и двама руси.По време на второто си посещение Барски не среща никой защото,поради нищета и дългове,следствие на които манастирът дава в залог много от реликвите и земите си, братята напуснали своята обител и се разпръснали. Чак към началото на XVIII век русите започнали да прииждат на Атон. Но сега вече те не се настаняват в обеднялата своя стара обител, а се насочват към морето. Тук до брега на залива Монте Санто, гдето някога се е приютила една малка манастирска келия и арсана с черква “Св. Възнесение”, на това място се започва (1803 г.) днешният величествен Пантелеймоновски манастир, наречен веднага Новий Русик.Дългогодишен игумен на манастира (1834–1874) е архимандрит Герасим – българин от с. Горно Броди (Серско). И ако през 1850 манастирът е обитаван само от 50 руски монаси, от всичките 200, към края на неговото игуменстване в него има вече 800 монаси–руси и молдовани, а само 60 гърци.След смъртта на игумена Герасим мястото му се заема от бившия крупен руски търговец М. И. Сушкин, който става монах и архимандрит, получил името Макарий. Този игумен дава цялото си състояние за благоустрояването на своя манастир.
Главен храм на манастира е “Св. Пантелеймон” ,завършен в 1821год.А манастирската трапезария побира и обслужва по 800 души наведнъж.

Манастирът Григориат /Св.Николай/ е основан през 14 век от Св Григорий / версиите за кой Григорий са три ...Григорий Синаит /духовният наставник на Теодосий Търновски и Св Патриарх Евтиммий/ , Григорий Сириец, и един ученик на Григорий Синаит ,пак Григорий Синаит ама Младши :) / Разрушен от пирати и кръстоносци ,манастирът е въздигнат от молдовският владетел Йоан Стефан Велики през 1500 год.След това е разрушаван пак през 1513 год от турците и многократно обновяван от молдовските владетели до началото на 18 век, когато пак запада и запустява, до края на същия век ,когато вече започва да придобива днешният си облик.Главната манастирска църква Св Никола е от 18 век а стенописите са на Костурски майстори от 1779 год.

Пристанището /Арсаната/ на Зограф на Атон.При окончателното завоюване на Атон от османските нашественици, манастирът успял да оцелее, но в 1500 г. бил опустошен при нападение на християнските родоски рицари. Първите no-значителни помощи за обновлението му след това дали молдовският воевода Стефан Велики и неговият син Йоан Богдан, който В 1517 година станал дарител на новата отбранителна кула в зографското пристанище.През XVI - XVII век към кулата бил пристроен цял многоетажен комплекс от стопански и жилищни корпуси, включително и кръстокуполният параклис „Св. Никола".Вдясно от комплекса /но не се вижда на снимката/ са и добре запазените руини на средновековната отбранителна кула на Йоан Асен