Крепостта се намира в местността “Св. Дух” в рамките на селището Минерални бани и е добре запазена. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Крепостните стени следват очертанията на терена, дебели са 2м, високи са 3,5м и заграждат около 2 дка пространство. Разкопките проведени през 1966-1970г. разкриват два входа от южната страна и две потерни (малки врати) на западната и източната страни, които през Средновековието са зазидани. Установено е, че крепостта е съществувала от II век до XIV век и е служила за отбрана на селището, възникнало през II век около минералните извори.

В крепостта Шумен можем да наблюдаваме не само стените, но и очертанията на жилищата на средновековните ни предци, както и уличната мрежа на средновековния град. И Шумен, както почти всички големи наши градове, има античен тракийски, римски и византийски предшественик. Но крепостните му стени, преодолени или от аварите през VI век, и от славяните в началото на VII век, не са просто поправени и заздравени от българите, а заменени от нови стени, изградени от неколкостотинкилогра­мови квадри.Огромните усилия за изграждането и доукрепявването на твърдината свидетелстват, че на нея са възложени важни функции в отбраната на страната.. Крепостните стени на Шумен служат и на Втората българска държава. Няма сведения в средновековната литература градът да е превзет от враг. Дори по време на страшните татарски нашествия в 1271 - 1277 г. градът и крепостните му стени остават непревземаеми. Неизвестен книжовник е излял мъката си върху камък, заявявайки, че от високо (т.е. от крепостта) наблюдава злочинствата на "безбожните татари". Надпис е запазен и от времето на цар Иван Шишман, изсечен от висш царски служител, дошъл навярно на инспекция в крепостта. Османците, превзели града през 1388 г., на първо време запазват крепостта и настаняват в нея силен гарнизон. Това се налага от факта, че завоеванията им на Балканите още не са сигурни. Опасенията на турците са основателни - през 1444 г. кръстоносната армия на полския крал Владислав Варненчик атакува крепостта и след яростна битка избива гарнизона му. Към края на ХV век останала в дълбокия тил на Османската империя, крепостта става ненужна и постепенно е изоставена. А от каменните блокове на стените са изградени казарми, джамии и бани в съвременния град.