Крепостта Шумен е единствената, в която можем да наблюдаваме не само стените, но и жилищата на средновековните ни предци, както и уличната мрежа. И Шумен, както почти всички големи наши градове, има античен тракийски, римски и византийски предшественик. Но крепостните му стени, преодолени или от аварите през VI век, или от славяните в началото на VII век, не са просто поправени и заздравени от българите, а заменени от стени, изградени от неколкостотинкилограмови квадри. С такива са построени и зидовете на Плиска и Преслав. Това означава, че крепостта Шумен е построена в първите десетилетия на българската държава. Огромните усилия за изграждането й пък свидетелстват, че на нея са възложени важни функции в отбраната на страната.. Крепостните стени на Шумен служат и на Втората българска държава. Няма сведения в средновековната литература градът да е превзет от враг. Дори по време на страшните татарски нашествия в 1271 - 1277 г. градът и крепостните му стени остават непревземаеми. Неизвестен книжовник е излял мъката си върху камък, заявявайки, че от високо (т.е. от крепостта) наблюдава злочинствата на "безбожните татари". Надпис е запазен и от времето на цар Иван Шишман, изсечен от висш царски служител, дошъл навярно на инспекция в крепостта. Османците, превзели града през 1388 г., на първо време запазват крепостта и настаняват в нея силен гарнизон. Това се налага от факта, че завоеванията им на Балканите още не са сигурни. Опасенията на турците са основателни - през 1444 г. кръстоносната армия на полския крал Владислав Варненчик атакува крепостта и след яростна битка избива гарнизона му. Към края на ХV век останала в дълбокия тил на Османската империя, крепостта става ненужна и постепенно е изоставена. А от каменните блокове на стените са изградени казарми, джамии и бани в съвременния град.