Крепостта Копсис е построена е на непристъпен скалист връх в Стара Планина над с. Анево-сопотско.Kрепостта в сегашния си вид е изградена през Втората българска държава. Областта е била феодалнo владениe на цар Смилец/1292-1298/ . В началото на IV в крепостта е принадлежала към владенията на крънския деспот Елтимир но след конфликта му с неговия племенник цар Теодор Светослав земите му били превърнати в ...“мизийска плячка”... Възцаряването на видинския деспот Михаил Асен Шишман вади на сцната малкия брат на цар Смилец – Войсил. Не се знае абсолютно нищо за него по време на царуването на Смилец, както и дали въобще е притежавал някаква титла. При управлението на царица "Смилцена" и малолетния Иван "Смилец" Войсил емигрирал във Византия. През 1302 г. именно той командвал авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор Светослав при Скафида, недалеч от дн. Бургас. През 1304-1306 г. Войсил бил начело на аланите и т.нар. туркопули (християнизирани турци) срещу каталаните в сраженията на Галиполския полуостров. По-късно го виждаме в Източна Тракия, във времето, когато аланите избягали в България, което станало през 1307 г. Всъщност, по-рано част от тези алани, както стана дума, били командвани от самия Войсил, докато сега те преминали на страната на византийския и лично Войсилов противник цар Теодор Светослав. До 1322 г. отсъстват сведения за българския болярин, но е ясно, че той оставал сред висшите военни на империята. През посочената година, в която вече бушувала гражданската война "на двамата Андрониковци" (1321-1328), Войсил преминал от лагера на Андроник II в онзи на неговия внук Андроник III Палеолог. Младият Андроник имал свои планове към България, в които Войсил играел важна роля.През 1323 г. Войсил бил вече "деспот на Мизия “Доколкото ситуацията в Търново и страната се отличавала с вътрешни борби и установяването на властта на Михаил III Асен Шишман, Войсил без особени трудности навлязъл в територията на царството. Той овладял, обширна зона между Сливен и Копсис.Приема се, че деспот Войсил създал самостоятелно владение, което да стане плацдарм за атака срещу Търново и царския престол. Войсил се ангажирал и с византийските действия срещу Пловдив. Няма съмнение, че след превземането на града той нямало да бъде даден нему, а върнат на империята. На всичкото отгоре деспотът бил сполетян и от истински малшанс - когато Андроник III го очаквал за планираната обсада на Пловдив, дошла вест, че Войсил бил умрял! После се оказало, че той преживял тежко отравяне с гъби, три дни бил в кома и само поради грижите на близките му и някакви силни противоотрови се върнал от "оня свят"... Лишен от подкрепата на съюзника си Андроник се отказал от войната с българите и тези обстоятелства били използвани от Михаил Шишман, който изпратил войските си срещу Войсил здраво укрепен в замъка си Копсис обсаждайки го тук в около година.Принуден да напусне крепостта Войсил избягал в Константинопол.Последното споменаване за него е през 1328 г., когато той, вече в напреднала възраст, продължавал да води византийски войски в района на Охрид