„Успение на Пресвета Богородица“ или Манастирът Калища е единият от двата ставропигиални манастири на Македонската православна църква. Обителта е действащ женски манастир и е известна със старата си скална църква от 15 век.Манастирът е разположен на северния бряг на Охридското езеро на около 10 километра западно от град Струга, в близост на село Калища и недалече от границата между Република Македония и Албания.

Валенсия е третият по население град в Испания, след Мадрид и Барселона. Разположен е при вливането на река Турия в Средиземно море. Има население около един милион жители. От началото на 90-те години на 20 век Валенсия преживява период на бурен икономически растеж. Пристанището на Валенсия обработва около 20% от износа на Испания. Основните производствени сектори в града са металургията, химическата, текстилната и пивоварната промишленост, корабостроенето. Провинцията е център на най-големия в Европа район на портокалови градини. Има два университета (първият от 1441). Градът се слави с безценно културно, архитектурно и историческо наследство.
През последните десетина години Валенсия се превърна в една от най-атрактивните културни и туристически дестинации в Европа и Света. Важен фактор за това е реализацията на грандиозния проект – Градът на изкуствата и науката. С този футуристичен комплекс местните власти предоставиха на жителите и гостите на града уникален център за знания, развлечения и отдих, който популяризира сред широки слоеве на населението последните достижения в областта на културата и науката. Целият комплекс, проектиран да отбележи настъпването на XXI век, изглежда като красива мечта, дошла от бъдещето. "Гордея се, че хората могат да се разхождат безплатно из тази атракция, защото това е най-добрият начин за откриване на посланието на комплекса", коментира самият автор на проекта - архитектът, инженерът, художникът и поетът, гениалният валенсиянец Сантяго Калатрава.

Трескавец или „Успение на Света Богородица“ е православен манастир, разположен под връх Златовърх, на 8 километра северно от град Прилеп в Република Македония. Църквата на манастира е описвана много пъти и доста подробно от археолози, които (повечето) я отнасят към началото на XIV век, като я свързват с името на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321) въз основа на един гръцки надпис, който съдържа името на тоя крал и бил написан около изображението му (сега несъществуващо), и на друг един сръбски надпис от времето на Стефан Урош V (1355-1371) от 1362 г., зазидан отвън очевидно в по-късно време на североизточния ъгъл на църквата. Обаче присъствието на фреската на българския княз Борис I (IX век - 2 май 907) в главния кораб в църквата, отдясно на владишкия трон и свързани с името на тоя български господар предания, именно че княз Борис I се е венчал в дясната камера на вътрешната артика — това, от една страна, а от друга — свързването на постройката на манастира с Прилепската крепост, посочват не по-малко, че манастирът, както и църквата се отнасят към по-старо време, и при това когато Прилеп се намирал под българска власт. Също така погрешно се приписват на Стефан Милутин и на жена му Симонида ликовете на царствените ктитори на източната стена в южния притвор на църквата, защото мъжката фигура представя млад човек, когато Милутин след 1299 г., когато се ожени за Симонида Палеолог, е бил вече старец на повече от 60 години, какъвто той е изобразен в Грачанишкия манастир. В случая по-вярно се явява народното предание, което види в тия две фигури крал Марко и жена му Елена. В грамотата на крал Стефан Урош IV (1308-1355), който завладял Прилепско през 1334 година се казва: „… дойдох в града, наречен Прилеп, където има манастир на Пресвета Богородица в мястото, наречено Трескавец, и поисках да му дам хрисовул по примера на древните царе – гръцки и български, които преди мене владееха тези земи…”