Писмо към всички Християнски Църкви по целия свят от Протестантската Църква в Смирна

Скъпи приятели,
Изминалите дни бяха изпълнени с много скръб. Доста от вас са чули за ужасната загуба в едно събитие, което се случи в Малатия, турска провинция на 300 мили (550 км) североизточно от Антиохия (сега Антакия) града, в който вярващите за първи път са се нарекли Християни (Деяния 11:26).

В сряда сутринта, на 18 април 2007 г., 46 годишния мисионер от Германия, баща на три деца Тилман Геске се приготвял да отиде в своя офис, целувайки съпругата си и прегръщайки сина си с безценните незабравими думи: „Довиждане, сине, обичам те”.
Тилман бил наел офис от Издателство Зирве, където е бил и офиса на Евангелската Църква в Малатия. Като издателство, Зирве отпечатва и разпространява християнска литература в Малатия и близките градове в Източна Турция. В друга част на града 35 годишния пастор Неджати Айдън, баща на две деца, казва довиждане на съпругата си, тръгвайки за офиса. Те са имали сутрешен Библейски курс и молитвено събрание. Подобно и Угур Юксел се отправил към Библейския курс.

Никой от тези трима мъже не е знаел, че това, което ги очаква на Библейския курс, щяло да бъде последно и решително изпитание на вярата им, което да завърши с влизането им в славата да приемат короната на правда от Исус Христос и чест от всичките светии, които ги очакват в Господното присъствие.
На другия край на града десет младежи, всички под 20 години на възраст довършвали последните приготовления за своя съдбовен акт на вяра, отдавайки любовта си към Аллах и омразата си към неверниците, които подкопавали Исляма.
На Възкресение пет от тези младежи били поканени на евангелска служба, която пастор Неджати и хората му организирали в конферентната зала на един хотел в града. Младежите се представяли за „търсещи”. Никой не знае какво е ставало в сърцата им, докато са слушали благовестието. Били ли са докоснати от Святия Дух? Осъзнали ли са греховете си? Достигнало ли е благовестието до сърцата им? Днес ние знаем само началото на тяхната история.
Тези младежи, един от които е син на кмет в провинция Малатия, били част от група „верни последователи” на исляма, наречена „Тарикат”. Членството в „Тарикат” е много престижно там, то е като част от братство. Всъщност, казват, че никой не може да достигне до обществено положение без да е член на „Тарикат”. Те всички живеели заедно и заедно се приготвяли за приемни изпити в университета.
Младежите били взели оръжия, кухненски ножове, въжета и кърпи, готови за последния акт на служба към Аллах. Знаели, че щеше да има много кръв и пристигнали навреме за Библейския курс около 10 часа.
Когато дошли, очевидно Библейския курс бил започнал. Според сведенията, след като Неджати прочел една глава от Библията, атаката започна. Момчетата завързали ръцете и краката на Угур, Неджати и Тилман за столовете и измъчвали нашите братя почти три часа, записвайки „работата” си с мобилните си телефони.

Детайли от мъченията
Тилман бил прободен 156 пъти, Неджати - 99 пъти, а пробожданията на Угур били твърде многобройни, за да се преброят. Те били изкормени и червата им нарязани пред очите им. Били кастрирани, наблюдавайки как унищожават тези части от телата им. Пръстите им били отсечени, носовете им, устите им и анусите им били разрязани. Може би най-ужасното е било, че в същото време са гледали как братята им са били изтезавани по подобен начин. Накрая гърлата им са били разрязани от ухо до ухо и така на практика са били обезглавени.
Съседите от офисите близо до печатницата по-късно казвали, че са чули викове, но предположили, че имало домашни спорове, затова не реагирали.
Междувременно, друг вярващ - Гокан и жена му си почивали сутринта. Той спал до 10 часа, закусвал дълго и накрая около 12:30 пристигнал с жена си в офиса. Вратата била заключена отвътре и ключа не можел да влезе. Той се обадил, мислейки че има връзка, но не чул отвътре позвъняване на отсрещния номер. Позвънил и на мобилните телефони на братята и накрая Угур отговорил. „Ние не сме в офиса. Идете на срещата в хотела. Ние сме там, ще дойдем.”, казал той загадъчно. Докато Угур говорел, Гюкан чул стон по телефона и странен ръмжащ звук.
Обадил се в полицията и най-близкият служител дошъл за около пет минути. Полицаят блъснал вратата: „Полиция, отворете!” Първоначално той мислел, че това е домашен конфликт. В това време се чуло друго ръмжене и гъргорещ стон. Полицаят осъзнал, че това звучи като човешко изтезание, приготвил белезниците и пистолета си и се опитал отново и отново да разбие вратата. Един от втрещените нападатели отключил вратата за полицая, който влязъл и видял ужасна сцена.
Тилман и Неджати били заклани, на практика обезглавени с вратове прерязани от ухо до ухо. Угур бил подобно с разрязано гърло и все още жив.
Трима нападатели оставили оръжията си пред полицая.
Междувременно Гокан чул рев на улицата. Някой бил паднал от офиса, намиращ се на третия етаж. Изтичвайки, той намерил мъж на земята, по-късно разпознат като Емре Гюнайдън. Той имал масивна травма на главата и ръмжал странно. Опитвал се да се спусне надолу по отводнителната тръба, за да избяга, но загубил равновесие и паднал. Вероятно той е бил главният водач на нападателите. Друг нападател бил открит на долния балкон.

За да се разясни събитието, трябва да се върнем шест години назад. През април’2001, Националната сигурност на Турция (Милли Гювенлък Кюрюлю) започва да счита евангелските християни като заплаха за националната сигурност със същото значение като Ал Кайда и терористите от ПКК. Били направени изказвания в пресата от политически лидери, журналисти и коментатори, които предизвиквали омраза срещу мисионерите затова, че били подкупвали младежите да сменят религията си.
След решението през 2001 г. започнали атаки и заплахи срещу църквите, пасторите и християните. Бомби, физически разправи, словесни и писмени обиди били само някои от актовете срещу християните. Най-силното било пропагандата, използвана от медиите.

От декември 2005, след дълга среща, посветена на „християнската заплаха”, съпругата на бившия министър-председател Еджевит, историчката Илбер Ортайлъ, професор Хасан Юнсал, политикът Ахмет Тан и писателят-пропагандист Айтундж Алтъндал, всеки в своята област, започват кампания за привличане на общественото внимание към надвисналата заплаха от християните, които искали „да купят душите на децата”. Скрити камери в църквите били използвани за сензации и всяване на страх и антагонизъм срещу християнството.

В официален отговор по телевизията от Анкара, вътрешният министър на Турция се усмихвал самодоволно, говорейки за атаките над братята ни. След обществени нарушения и протести в защита на свободата на религията и мисълта, медиите и официалните коментатори излезли със същото послание: “Надяваме се, че сте си научили урока. Ние не искаме християни тук.”
Изглежда, че това било атака, организирана от неизвестен лидер на „Тарикат”.

Както при убийството на Хрант Динк през януари’2007, и католическия свещеник Андреа Санторо през февруари’2006, непълнолетните са били използвани за религиозни убийства заради обществената симпатия, която е силна към младите, а и те получавали по-малки наказания от възрастните, които биха извършили същото престъпление. Дори родителите на тези деца били благосклонни към тези деяния. Майката на 16 годишното момче, което убило католическия свещеник Андреа Санторо погледнала в камерите, докато синът й отивал към затвора и казала: „Той ще има време да служи на Аллах”.
Сега младежите, замесени в убийството, са арестувани. Съобщението по новините е, че те ще бъдат третирани като терористи, така че възрастта им няма да повлияе на строгото наказание. Нападателят Емре Гюнайдън е още в интензивното отделение. Разследването е насочено към него и връзките му и те казват, че то ще пропадне, ако той не се възстанови.
Църквата в Турция отговори така, че да бъде прославен Господ, като стотици вярващи и много пастори долетяха възможно най-бързо, за да застанат до малката църква в Малатия и да окуражат вярващите там да действат според закона и да представят християнството пред медиите.

Когато Сузанне Тилман изразила своето желание да погребе съпруга си в Малатия, губернаторът се опитал да я спре и като разбрал, че не може, се разнесъл слух, че „ е грях да се копае гроб за християнин”. Накрая, в едно погребение, което ще бъде запомнено в християнската история завинаги, хората от църквата в Адана (близо до Тарсус), грабнали лопати и изкопали гроб за своя убит брат в изоставено от сто години арменско гробище.
Угур бил погребан от семейството си с Алевитска мюсюлманска церемония в своя роден град Елязъг. Неговата вярваща годеница наблюдавала скришом, понеже семейството му и приятелите му не приели в смъртта му неговата вяра, за която той толкова дълго работил и умрял.
Погребението на Неджати било в родния му град Измир, където той бил и повярвал. Тъмнината не може да разбере светлината. Дори когато църквите изразили своята прошка за случилото се, християните не получиха доверие. Преди да натоварят ковчега в самолета от Малатия, той трябвало да мине през два теста, за да е сигурно, че в него няма експлозиви. Това не се практикува за мюсюлмански ковчези.
Около седемстотин турски християни и мисионери дошли на погребението на този Божий човек да покажат своята любов за Христос и своята почит към този мъж, избрал да умре за Него. Съпругата му Шемса каза на света: „Неговата смърт беше изпълнена със значение, защото той умря за Христос и живя за Него...Неджати беше дар от Бога. За мен е чест, че той беше част от живота ми, аз се чувствам увенчана с почит. Аз искам да бъда достойна за тази почит.”
Двама помощник губернатори от Измир били там да наблюдават официално събитието от първия ред. Много новинарски агенции също присъствали, за да документират на живо и да правят снимки. Кой знае какъв ще е ефекта, който това погребение ще има над наблюдаващите? Това също е начало на тяхната история. Молете се за тях.

В един акт, отразен на първите страници на главните вестници в Турция, Сузанне Тилман изразила своята прошка в телевизионно интервю. Тя не иска отмъщение, тя казва на репортерите: “О, Господи, прости им, защото не знаят какво вършат,” изцяло в съгласие с думите на Исус на Голгота (Лука 23:34).
В една страна, където отмъщението кръв за кръв е толкова нормално, както дишането, много съобщения идват до вниманието на църквите за това как изявлението на Сузанне Тилман е променило живота на много хора. Един журналист писал по този повод, “Това, което тя каза с едно изречение, дори и 1000 мисионери за 1000 години не биха направили.”
Най-вероятно мисионерите в Малатия ще се оттеглят, докато техните семейства и деца са публично набелязани като мишени в този враждебен град. Останалите 10 вярващи се крият. Какво ще се случи с тази църква, тази светлина в мрака? Вероятно ще стане тайна. Молете се за мъдрост, така че турски братя от други градове да дойдат, за да ръководят тази църква без лидери. Можем ли да считаме Малатия като град, който не знае какво прави? (Йона 4:11)
Когато пастор Фикрет Боджек отишъл с един брат да даде показания в Дирекцията по сигурността в понеделник, те били препратени в Антитерористичния отдел. На стената имало огромна таблица, показваща списък на всички терористични цели в Измир по категории. В една важна колона били изброени всички евангелски църкви в града. Тъмнината не може да разбере светлината. “Тези, които обърнаха света с главата надолу, дойдоха и тук” (Деяния 17:6)
Молете се за Църквата в Турция. “Не се молете против гоненията, молете се за устояване”, настоя пастор Фикрет Боджек.
Църквата е по-добре, дори и да е загубила наши братя; плодът на нашия живот, подновената вяра, пламенния копнеж да се разпространи благовестието, за да разпръсне повече мрака в Малатия. За всичко това не трябва да съжаляваме. Молете се да стоим твърди спрямо външната опозиция и особено срещу вътрешната борба с греха, нашата слабост, която би ни накарала да изнемощеем.
Това е което знаем. Исус Христос беше там, когато братята ни даваха живота си за Него. Той беше там, както Стефан беше замерян с камъни пред очите на Савел от Тарс.
Някой ден видеозаписите от смъртта на нашите братя може да ни открият повече за силата, която знаем, че Христос им е дал да издържат своя последен кръст, както и за мира от Божия Дух, чрез Когото са претърпели мъчение за своя възлюбен Спасител. Но ние знаем, че Той не ги е изоставил. Ние знаем, че умовете им бяха пълни с Божие Слово, което ги е укрепило да издържат, докато мрака се е опитвал да затъмни Светлината на благовестието, която никой не може да затъмни. Ние знаем, че по всякакъв начин, чрез поглед или чрез дума, те са се окуражавали да стоят силни. Ние знаем, че те са знаели, че скоро ще бъдат с Христос.
Ние не знаем детайли. Не знаем дали ще има някаква справедливост, която да бъде показана или непоказана на тази земя.
Но ние знаем и настояваме да се молите – че някой ден поне едно от тези пет момчета ще повярва поради свидетелството от смъртта на Тилман Геске, който даде живота си като мисионер на турците, които беше възлюбил, и свидетелствата от смъртта на Неджати Айдън и Угур Юксел, първите мъченици за Христос в Турската Църква.

Репортаж от Дарлене Н. Боджек (24 април 2007)
(цитата е използван от http://www.bghk.org/news.php?n=28