Манастирът "Св. Йоан Богослов е разположен на левия бряг на живописната река Ерма близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.
Една от версиите за изграждането на манастира е, че то е дело на на деспот Константин Драгаш в края на 14 век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 година строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.
Манастирската църква е изографисана в края на XV век, за което свидетелства надпис над входа на църквата. Той гласи, че изографисването на църквата е завършено през месец октомври 1499 година. Фреските имат обща повърхност около 360 кв.м и са сред най-добрите образци на иконографското изкуство от това време на Балканите. В тях се смесени византийски и италиански влияния.
От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. След Освобождението през 1878 Погановският манастир е в територията на България чак до ноември 1920, когато по силата на Ньойския мирен договор е включен в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци и е подчинен на Сръбската православна църква.