“Манастирът на добруджанци”, както още е известна св. обител край с. Ботево, с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км. от гр.Варна. Оскъдни са запазените сведения за манастира. Във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г. Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”
Авторът съобщава, че тука ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той си прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на черквата...
Параклисът датира от 1884 г., както и двете къпални – мъжка и женска – всичко върху извора. В аналите на Варненската и Великопреславска митрополия манастира датира от 1940 г., като мъжка света обител. По това време той представлява и граничната зона на България с Румъния.
.............................................................
http://www.mitropolia-varna.org/index.php?option=com_content&task=view&id=208&Itemid=85