(5)Arcadia: Аз тръгнах...спънах се в боклука на комшиите (оставят го пред врата си) , но си викам на късмет ще да е. Влизам в асансьора, закъсах...извадих си телефона да звънна на техника, гледам той изключен, пуста му криза неостанаха пари да го платя, почнах да викам белким някой ме чуе. Слава богу бабата от третияветаж небеше спряла да подслушва какво става във хода та извика помощ изкараха ме от асансьора..Качвам се в колата гледам един кретен паркирал пред гаража, както и да е намерих го, премести си човека колата и аз потеглих към летището. По пътя успях да избягам от няколко дупки но уви една пропуснах и минах право през нея, счупи се колата. Пак си викам нищо, здраве да е, хванах такси до летището. Гледам полета тръгва със закъснение, но аз пак нищо, викам си ще успея да дойда навреме...излетяхме, спряхме авариййно в Париж защото имало някаква повреда, викам си пак нищо, тъкмо ще разгледам малко, не съм ходила във Франция. Успях в крайна сметка да дойда и по оглозганите кокълчета на пилето разбрах че съм закъсняла. Ама си викам какво да ви безпокоя по телефона само да ви притеснявам, какво да ви обяснявам....... българска му работа :)