Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса ("Долината на Мойсей") на източния склон на Уади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. През 1812г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. След кръстоносците през 12 век той е първият известен европеец, посетил тези земи.

На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Най-старите­ археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).

Според­ библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Едомитите ( според Библията потомци на Исав ) населявали Петра 1000г.пр.н.е до побеждаването им от юдейския цар Амасия. Смята се, че на хълма над Петра се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей.

Набатеите­ на свой ред населили територията около Петра през 4 век пр.н.е.. Благоприятното местоположение на града - кръстопът на два главни търговски маршрута бързо го обособяват във важен търговски център. Първоначално овчари, набатеите стават пазачи на кервани и търговци, а таксите които събират от преминаващите превръщат Петра в столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период.

С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).

През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.

Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

В резултат от дейността на външните земни сили при изветряването на варовиковите скали в долината на река Луда Камчия се образуват “Чудните скали” – забележителен природен феномен, намиращ се недалеч от село Добромир. Край самите скали преминават шосето от Айтос за Провадия и железопътната линия от Карнобат за Варна. От там към скалите се открива чудесен изглед. Гледката е възхитителна – пътят се губи в тунел, над който се извисяват величествени скални образувания, наподобяващи кулите на средновековен замък.