Паметникът "Асеневци" (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Великото народно събрание възниква по идея на руски юристи, които иматполовинчата теза за двукамарна система, необходима тогава за избиране на депутати за парламент, който единствен да има правомощия за извършване на конституционни поправки. Тази теза предизвиква дискусии в Учредителното събрание през 1879 година, която акцентира върху необходимостта от две камари – Сенат и Народно събрание. Блестящата и недотам позната реч на Тодор Икономов в Учредителното събрание, както и докладът на специалната парламентарна конституционна комисия от 1879 година, съдържат базови аргументи за устройството както на ежедневната законодателна власт, така и на онази учредителна власт, която единствена може да прави конституционни промени или да създаде нова конституция. Най-общо тези аргументи са: двукамарна система, която да осигури стабилност на законодателството, гаранции за приемственост при изработването на законите, подготвеност и компетентност на онези, които ще създават и приемат законите, гаранции за конституционна стабилност. Тези аргументи на българските консерватори не са възприети от либералното мнозинство в Учредителното събрание. То решава да не приеме двукамарната система и оттам да следва руските предложения, като изоставят основната философия на конституционния проект и не допускат нова. Или казано по друг начин – ние не приемаме новата философия на консерваторите и ще следваме руския проект, като го променяме, без да се интересуваме от неговата философия.

Така в Търновската конституция се появява Велико народно събрание като институция, представляваща удвоен по броя на депутатите парламент, който на всичкото отгоре се избира пряко. На този двоен парламент се дава право да избира български монарх, регенти в случай на абдикация или смърт на монарха, да променя територията на държавата и да изменя и създава конституция.

Историята е сравнително кратка. Първото Велико народно събрание заседава един ден. На 17 април 1879 година то избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I. Волята на депутатите е твърде ограничена, тъй като съществува правило в международните отношения през XIX век, че възникването на нови държави, както и избирането на техен държавен глава става с консенсус между великите сили, а не по волята на съответните народи, изразена чрез парламента. Това е вярното обяснение защо първото Велико народно събрание заседава толкова кратко.

Галерията събира и съхранява творби на български художници от различни поколения и периоди от развитието на българското изобразително изкуство.

На първия етаж са експонирани творби на тема „Велико Търново през погледа на художника“, а на втория свободно подбрани творби от фонда на галерията.

Галерията е една от най-старите в страната, функционира от 1934г. През годините се допълва и обогатява с високохудожествени произведения, достигащи фонд от около 5000 творби, обособени в три раздела – живопис, графика и скулптура.