-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Skype: dil_stil
Оборудване
Фотоапарати:
- FUJIFILM Fuji FinePix F20
- OLYMPUS Olympus E520
Обективи:
- OLYMPUS ZUIKO DIGITAL 40-150mm f3.5-4.5
- USSR Гелиос-44M-4 58/2,0
- OLYMPUS Olympus OM 50mm f/1.8 Zuiko Auto-S
- OLYMPUS ZUIKO DIGITAL ED 14-42mm f3.5-5.6
- OLYMPUS Zuiko Digital ED 70-300mm f4.0-5.6
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
. / | ||
|
||
. / | ||
|
||
. / | ||
Красота!
|
||
. / | ||
|
||
. / | ||
Принцеса!
|
||
. / | ||
!
|
||
. / | ||
|
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми!
|
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми !
|
||
... / | ||
Хубаво!
|
Последователи:
0 души следват dilyana stoicheva
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.
Днес дисциплината бе one-men-realy, включиха се над 260 състезатели. Те бягаха по карта близо до село Баячево.
Утре е спринтът - също до село Баячево. На 24 април в 11.00ч. е стартът на съревнованието в средната дистанция до село Великденче. На 25 април в 10.00ч. стартират състезателите, които ще пробягат дългата дистанция край с.Росина. Класирането в нея носи точки за Световната ранглиста.