Преображенският манастир е издигнат в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола.

Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.

Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.

След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.

През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.

Днес започнаха международните състезания по спортно ориентиране за Купа „Великден”. С организирането им клубът по ориентиране "Вариант 5"-Търговище отбелязва 20 години от създаването си. 600 спортисти от България, Румъния, Сърбия, Македония, Финландия, Норвегия, Русия, Швейцария, Монголия ще участват в стартовете през тази година.

Днес дисциплината бе one-men-realy, включиха се над 260 състезатели. Те бягаха по карта близо до село Баячево.
Утре е спринтът - също до село Баячево. На 24 април в 11.00ч. е стартът на съревнованието в средната дистанция до село Великденче. На 25 април в 10.00ч. стартират състезателите, които ще пробягат дългата дистанция край с.Росина. Класирането в нея носи точки за Световната ранглиста.