(13) seamew: Чаят Масала!
Стигнал е до нас от далечна Индия и се прави от различни подправки. През лятото разхлажда, през зимата загрява.
Масала на индийски означава смес от подправки. Такъв чай се прави навсякъде в Индия, но ние го наричаме Хималайски, защото оргиналната рецепта е от Хималаите.
В него има мляко, черен чай, джинджифил, кардамон, карамфил, индийско орехче, канела и шафран. Тия неща всичките се слагат в млякото, защото то има способността да извлече от билките повече, отколкото може водата. Освен това, млякото облагородява сместа . Интересното е, че всяка подправка в чая масала, помага на този човешки орган, на който прилича външн
Например канелата прилича на кости, даже се чупи на парченца като тях и затова помага на костите. Тя загрява костната система.
Индийското орехче помага на мозъка. То е много силно лекарство и има неговата форма. Те орехчетата по принцип приличат на мозък – вътре е същата структура. Освен това индийското орехче съдържа едноспециално масло. То изчиства мозъчната кора от зацапванията, които тя получава най-вече от модерния живот.
Карамфилът е полезен за червените кръвни телца – той и на тях прилича. Червените кръвни телца имат същата форма, когато ги гледаш под микроскоп - приличат на малки карамфилчета.
Шафранът пък е полезен за имунната система.
Интересно е,например,че тибетците пият по 60 чая масала на ден!
Захарта, с която ще подсладите чая си, трябва да е кафява. В никакъв случай с бяла.
Чая се пие авежо сварен,само тогава могат да се усети букета от аромати,ефекта е поразяващ!

Индийските сватби са пъстри и обширни събития, които са подчинени изцяло на традициите и обичаите и във времето са останали непроменени.Повечето индийски бракове са предварително уредени от родителите на младоженците. Търсенето на подходяща съпруг/ съпруга понякога отнема повече от година.
Младото момче изрича и съпружеската си клетва:

- Ще гледам моята жена да бъде по-добра половина.
- Аз ще се грижа за нея както и аз грижа за себе си.
- Приемайки я, както част от моя дом, аз трябва да планирам нещата и да се консултирам с нея.
- Никога няма да изразя недоволство за всеки недостатък на жена ми. Ако има такива, ще ги обясни с нея с любов и ще я подкрепя в преодоляването им.
- Винаги ще имам вяра в жена ми.
- Аз никога няма да имам друга жена с грешни намерения, нито с незаконни отношения.
- Аз ще нося вкъщи всичките ми доходи на жена ми. Разходите в домакинството ще бъдат направени с нейно съгласие.
- Винаги ще полагам усилия да гарантирам комфорт и щастие.
- Аз няма да обвинявам или критикувам съпруга си пред другите.
- Ние ще решаваме сами нашите различия и грешки в личния живот.
- Ще имам учтиво и толерантно отношение към жена ми. Винаги ще правя компромиси.
- Ако жена ми е зле, или не е в състояние да изпълнява някои от задълженията или чрез някои недоразумения се държи неправилно, няма да оттегля подкрепата си или да откажа да изпълни моите задължения към нея.
Дупката на носа на индийското момиче е символ на девствеността и чистотата. Всяко момиче на около 12-13 години си пробива носа, а в приказната вечер на сватбата там си слага красива огромна халка, която обозначава девствеността на булката. Това е задължително особено за по-висшите касти.
Основната "тежест" естествено пада върху булката, която освен психическата си подготовка за голямото събитие, трябва да премине и 2 задължителни процедури, отново белязани от традицията. Първата е обрисуването на ръцете й с "хена"- къна, с която се декорират ръцете и стъпълата на индийките.. Това е много съществен елемент от подготовката и носи важна символика. обрисуваните с орнаменти ръце са символ освен на красота, също на грижовност и ласка, особено при сватбените церемонии козметичните салони могат да предложат огромни каталози със специални сватбени композиции. Втората важна процедура е поставянето на халка на носа и червена точка на челото.
Тя символизира вечна обвързаност с бъдещия и съпруг. Той на свой ред също има червена линия на челото.
За разлика от нашите традиции, където булката се облича в бяло, цветът на индийската булка е червеното. Той е символ главно на нейната женственост и е знак, че момичето е достатъчно зряло, за да се омъжи. Булчинската дреха е червено сари от коприна или друга фина материя, богато украсено със златни нишки, скъпоценни камъни и инкрустации от мъниста. Обикновено сватбеното сари е много "по-тежко" и пищно отколкото всекидневното- Освен това към него обикновено има прикачен воал, който покрива главата и лицето на булката до момента, в който човекът, венчаващ двойката, не позволи младоженецът да го повдигне. Булката е окичена с всевъзможнi бижута -златно колие и обици задължително, както и множство тънки гривни на двете си ръце.
Най-интересното за мен бе обикалянето в кръг на младоженката и брата на младоженеца,като той я налагаше с клонки със зелени листа по гърбината.После се изредиха бъдещата свекърва,останалите братя,а тя се смееше през сълзи....Този ритуал показва и следващия кадър.