Наистина е каменна. Местните хора разказват, че като бягала св. Петка от неверниците в христовата вяра след дълъг път намерила убежище тук, в малката естествена пещера. Измръзнала и изгладняла, тя напалила с малко събрани съчки огън, да се стопли. С водата, която и до днес се процежда по скалите и със брашното, което носела със себе си, омесила погача. Изпекла я в огнището, но тъкмо да отчупи и чула, че потерята идва. Светицата видяла, че пушекът се просмуква през тесен отвор в скалата и от там избягала. Потерята заварила празната пещера и топлата още погача. Един от тях понечил да отчупи, на погачата в този миг се вкаменила. И так се запазила до днес. Огнището и отпечатъците й също могат да бъдат видяни в скалната църквица, а за процеждащата се от скалите вода местните хора казват, че това са сълзите на света Петка. Събират тази вода, защото тя има лечебни свойства. Това е съвсем накратко преразказана от мен легендата за св. Петка и за вкаменената погача...