На 50 км западно от София, в района на с. Гърло в средата на ХХ в. е бил открит храм - кладенец от протосардински тип. Обозначен е като яхвически отчески кладенец от времето на Мойсеевия изход от Египет. През миналия век е обектът е бил обявен за паметник на Юнеско. Днес обаче той въобще не се охранява. Няма и втори аналог по нашите земи. Намира се на 5 км в посока северозапад от град Брезник като в същия район, в непосредствена близост, южно от кладенеца наши археолози са открили още и фрагменти от старинно кале, основи на римска вила и на километър разстояние в старинното местно гробище - култови кръстове от времето на ранното християнство и на кръстоносните походи. Храмът - кладенец от с.Гърло е бил датиран от официалната наука към ХIV в. пр. н. е., но може да се окаже много, много по-стар, защото изказаните предположения, че е бил пряко свързан с култа към шумероакадския бог на подземния океан Енки не са достатъчни. Според археоложката Димитрина Джоново- Митова, този кладенец - храм е от времето на Мойсеевите преселения. Тя изрежда храмовете с подобни конструкции от Балла на о. Сардиния, от остров Кеос в Гърция и визира обект на Кримския полуостров. В България обаче има и други находки, представлявящи пластики от протосардинската култура нураги, които дават основание за нейните аналогии. Така например при при с. Брестовица, на около 15 км., южно от Пловдив при археологически разкопки е бил открит шлем с рога, аналогичен на шлемовете от протосардинската пластика.
Археоложката припомня, че в Гърция при Костур (антична Кастория) "също е било разкрито селище на нурагите, а в Микена - чаша с изображения на воини, идентични с иконографията на воините от сардинската пластика. Значително по-далеч на североизток, при Пантикапей, в района на Херсон, е било идентифицирано светилището на Асклепий, което напълно покрива плановото решение на кладенеца от с. Гърло и на останалите протосардински свещени кладенци. Тези аналогии обаче налагат нови въпроси за същността и предназначението на храма край с. Гърло- този уникален обект.
Открити са аналогии както в архитектурно-планово отношение така и в размерите на кладенеца край с. Гърло със свещения кладенец от с. Балла в Сардиния и с още два архитектурни паметника, отстоящи на хиляди километри един от друг. Всички те обаче са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр. н. е., свещеният кладенец от с. Балла е интерпретиран към IХ в. пр. н. е., а асклепионът от Херсон - към V-VI в. пр. н. е. Освен това светилището от Херсон се свързва и с култа към Асклепий, докато храмът кладенец от Гърло – с бога Енки, а свещеният кладенец от Балла, както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са с неизяснена религия за която единствено е безспорна само връзката им с култа към подпочвените води. Такива култове са изповядвали и древните местни дакомизийски племена на Балканите преди хилядолетия. Затова ако се проследи този неизвестен култ в хилядолетията, може да се стигне до много интересни заключения. Този култ според археолозите има аналогии и при раннохристиянските баптистерии, които в първите най- ранни периоди били изграждани под земята.