Легендата за Баба Вида
Живял някога мощен български болярин,който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина.След неговата смърт трите му дъщери-Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си.Двете по-малки сестри-Кула(с център в едноименния български град) и Гъмза(нейна столица бил Гъмзиград,дн.Гамзиград в Сърбия)-се омъжили прибързано.Те попаднали на лоши мъже,които с лека ръка пропилели бащиното им наследство.Най-възрастната сестра-Вида-останала сама цял живот.Под нейно ръководство бил изграден замък,в който тя доживяла до дълбока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения.В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

Чипровски манастир "Свети Иван Рилски" наричан още
Железнишки манастир.
Манастир на левия бряг на река Чипровска Огоста, в подножието на Язова планина от Западна Стара планина. С кола се стига лесно, следвайки пътя от Монтана към Чипровци по поречието на Огоста. Манастирът лежи близо до пътя, на около 4 км. североизточно преди Чипровци.

Основан е през Х в. и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през XIII в., падането под османско робство през XIV век и набезите на Михаил Храбри през XV в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (XV в.) и Чипровското въстание (XVII в.).

Манастирът е многократно ограбван, както и частично разрушаван на 6 пъти през XIX век, но впоследствие бива възстановяван с дарения от заможни българи. Понастоящем е постоянно действащ. Представлява комплекс от черква, два параклиса, триетажна кула-камбанария в източния край на двора, жилищни и стопански сгради.

Черквата, с размери 19,80 х 8,10 м, е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи, без стенописи и с нисък купол върху висок осемстенен барабан, без стенописи. Построена е вероятно в края на ХVІІІ, началото на ХІХ в., а е възобновена през 1829 г. Параклисът "Св. Атанасий Велики" се намира в едно от жилищните крила и е построен през 1880 г. Вътрешността на параклиса е изцяло украсена със стенописи.
Параклисът Св. Атанасий Велики се намира в едно от жилищните крила
Интерес в манастирския комплекс представлява кулата-костница в чийто приземен етаж се съхраняват костите на загиналите в Чипровското въстание. Там се пазят и костите на на известните революционери Панайот Хитов и Филип Тотю. На втория има параклис, а на третия – камбанария.

Манастирът е средище на националноосвободителните борби през целия период на турското робство.

Обявен е за паметник на културата.