Айфеловата кула е един от най-известните символи на френската столица Париж. Кръстена по името на своя създател Густав Айфел, тя е едно от най-посещаваните места, с 5,5 милиона туристи на година.
През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна Стефан Совестър. На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Но споровете заглъхват още със завършването на зданието и с признаването на наистина всеобщия й успех. Построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май.
Кулата е висока 317 метра. Според околната температура, височината й може да се промени с до 8 см заради разширението на метала. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията й съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и 132 работника. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите, така че кулата да устоява на ветровете. Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в света От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател, боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отаначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде препокрита кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.
В началото са предвиждали кулата да се извисява 20 години, след което да бъде разрушена. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди, от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.