А ето и малко официална информация:
Манастирът е основан по времето на Втората българска държава, и като повечето манастири от този период, е разрушен при падането на България под турско робство. Възобновен е през 1450г., но по-късно е многократно опожаряван и разграбван. През 1835г. в манастира се организира известната Велчовата завера, един от водачите на която е бивш игумен на манастира, Отец Сергий. След потушаването на заверата манастирът отново е разрушен.
Манастирският комплекс се състои от черква, жилищни и стопански сгради. Сегашната манастирска църква е съградена наново през 1845г. и е рядък представител на българската православна архитектура от т.нар. "атонски тип", характерен за Втората българска държава. Църквата е еднокорабна, продълговата, с три високи апсиди и с 6 масивни цилиндрични колони с капители, а западната й страна е открита нарктика. Над входната врата под откритата нарктика е нарисуван единствения стенопис с ктиторски надписи. В църквата се пази ценна икона на Христос и 12-те апостола, дело на Захари Зограф (1845г.). В манастира се пазят и други икони от Захари Зограф, както и стари ръкописи и старопечатни книги. Интерес представляват и жилищните сгради и величествената 26-метрова камбанария, издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. И двете са строени от майстор Колю Фичето (1856г.). Понастоящем манастирът, който е постоянно действащ, е обявен за паметник на националната култура.