(12) jordan: Нали си била и ти там, знаеш? Както и да е. Ето нещо: Национален парк "Мюир Уудс", до Сан Франсиско в Калифорния. Имало е огромни площи, покрити с такава гора, но след постепенното изсичане е останало само това. Дърветата са от типа червена секвоя, някои са над 1000 години и височината на отделни от тях е ок. 110 метра (6-етажен блок е 18 метра). За обгръщане на стволовете на някои трябват 7-8 човека. В някои има пещери-хралупи, в които спокойно влизат по няколко човека. Растат на "семейни групи" по две големи и няколко по-малки дървета. Отделят група химикали в кората си, които ги спасяват от горски пожари. Ако има пожар, изгарят всички треви и храсти, но не и те. Много дървета носят белези от светкавици: обгорялото изглежда прясно, но последният белег е оставен преди 160 години. Не знам дали от отделящите се от дърветата химии, но въздухът в гората (не само като невероятно свеж аромат на дърво) е опияняващ и причинява (май не само на мен) лека еуфория. Поне на мен ми се искаше да прегръщам дървета, а не съм от събиращите съчки :). И не ми се излизаше от тази светла и добра гора... :) За слоновете - друг път, те не са там, но усещането за нещо гигантско и добронамерено е подобно.... Туйто.