Рио е мечтата на много хора. Беше и моя. От всички места, на които съм бил (оказва се, че не са малко), това е последното, на което бих се върнал. Природните дадености - хълмовете в морето, плажовете, селвата, са забележителни, но повредени от хората. Бразилия е много богата държава с една от най-големите подоходни диференциации в света. Богатите са неприлично богати. Малко са и си имат свой заключен, изолиран мъничък свят. Вън от него е масовото: доста мизерно, мръсновато; престъпността е повсеместна и брутална; архитектурата е гадна (ако се загледате и ако става дума за бетон - на Слънчев бряг или Марбея к'во им е?). Стотици хиляди живеят супермизерно във фавелите - всички онези бордеи, напъплили по хълмовете, където външен човек не може да влезе (вкл. полиция)и където е царство на наркотиците, глада, агресията, невероятната мизерия - материална и духовна. А тези фавели не са рязко отделени от "цивилизованата" част на града. Бразилките са по правило дебели, късокраки и с преливаща отвсякъде материя, а продажността е много естествена морална норма. Животът е грубоват и basic като цяло. Естествено, има и хубави и интересни неща вън от природата (т.е. в културата, в музиката, езическия култ към Джуманджа, донесен от робите), но не не са много. Поне за мен, романтиката, с която сме свикнали да говорим и мислим за Рио, е неадекватна. Струваше ми се справедливо да спомена това, особено за тези сред нас, мечтаещи за нещо, което там го няма. Честно да ви кажа, разперените ръце на статуята на Спасителя (която се вижда от малко места в града и сама по себе си е внушителна) не ми звучат като прегръдка или благослов, а като възпиращ знак, който като че иска да опази всичко зад себе си от това, което вижда да пълзи навътре и нагоре от залива.
:)