Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са „дри“.

От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.
*
o Маса—около 1200 кг.
o Височина на холката—2 м.
o Дължина на тялото—около 3,3 м.
o Рога—60 см.
* Женските са като цяло по-дребни.

Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.
Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos grunniens mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което е с розов цвят) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски „дзо“ или „дзопкйо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.