Маркели е измежду най-значимите в средновековната българо-византийска военно-политическа история градове. Епископско средище-един от центровете на християнизацията на Североизточна Тракия. Вписващ се в многовековната история на християнството чрез многопластов култов комплекс и най-вече с уникален раннохристиянски мартириум от ІV в. Край Маркели са се разиграли редица сражения и войни през средата на VIII-началото на IX век между България и Византия. Тук на 20 юли 792 г. българският владетел хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, след което Византия се задължава да плаща данък на българската държава. От Маркели византийският император Никифор І Геник предприема своя грандиозен поход през 811 г. срещу българския държавно-политически център Плиска. След разгрома на император Никифор Геник в 811 г. от хан Крум, българският владетел завоюва Маркели и превръща града в най-големия прабългарски лагер на юг от Стара планина, откъдето развива българското настъпление на юг срещу Адрианопол (Одрин) и Константинопол (Цариград). През IX век тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров. От 1986 г. се провеждат системни археологически проучвания, продължаващи понастоящем.