Слез (Malva vulgaris) Като чай слезът се е доказал предимно при възпаление на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата. За тези заболявания може да се приготви и супа от листата на слез и ечемик. Първо обаче се слага ечемикът да се свари и когато той изстине, се прибавят листата от слеза.
Слезът се препоръчва много и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост, както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста. Слезът се слага да пренощува в студена вода, за да не се загубят слизестите му вещества. Леко затоплени, на ден се пият две до три чаши на глътки. Слезът лекува дори извънредно упорита и често пъти считана за нелечима белодробна емфузия, която понякога предизвиква много силен задух. Изпиват се минимум по три чаши на ден, както се споменава по-горе, а прецедените и добре затоплени листа и цветове се слагат като компреси за през нощта върху бронхите и белите дробове.