Светая Светих (гръцки: ἅγιος αγίων; латински: Sancta Sanctorum) е заемка-чуждица от еврейски (на иврит: קֹדֶשׁ הַקֳּדָשִׁים) и означава най-свещеното място в юдаизма - скинията, а по-после вътрешната постройка на Соломоновия и Втория храм.

Светая Светих е отделена отвън със завеси (парохет). В Светая Светих се съхранява Кивотът със Скрижалите. Светостта на мястото се определя от това, че в Светая Светих над Кивота на първосвещеника се явява Господ, за да му предаде Своята воля. На еврейски мястото се назовава двир (ивр. דְּבִיר‎) и е разположено на крайъгълния камък на Храмовия хълм, на предполагаемото място, на което сега се издига куполът на джамията Ал Акса. В юдаизма Светая Светих е мястото, където се чувства физически присъствието на Бога.

Достъпът до Светая Светих в юдаизма е разрешен само на първосвещеника и то само в един ден от годината - на празника Йом Кипур. Тогава се извършва жертвоприношението на жертвеното животно на жертвеника (бик и един от двата козела. Първосвещеникът опръсква с кръвта на жертвите вътрешността на храма, за да омилостиви Бога - виж Златният телец и Жертвеният козел).

В Светая Светих ангел господен се явява на Захария, за да му извести, че жена му Елисавета ще зачене и ще роди син Йоан Кръстител (Кръстител).

Със Светая Светих в религиите обичайно се назовава най-свещеното и свято място, достъпът до което традиционно е строго табу и се наказва с проклятие.

В преносен смисъл Светая Светих се използва като оксиморон (троп) за обозначение на най-строго пазена тайн