Хоро
от Уикипедия, свободната енциклопедия


Хорото (на македонски литературен език: оро, на гръцки: χορός, хорос, на сръбски, хърватски: коло или kolo), е колективен танц, характерен за българския и гръцкия фолклор (и за други балкански страни), при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт.
Съдържание

1 Видове хора
1.1 Български
1.2 Гръцки
2 Виж също
3 Външни препратки

Видове хора
Български

Добруджанска фолклорна област
Варненско хоро
Заруй боб (хоро)
Лясата (хоро)
Повлекана (хоро)
Ръка (хоро)
Сборенка (хоро)
Македонска фолклорна област
Арап (хоро)
Гинка (хоро)
Джангурица (хоро)
Испайче (хоро)
Кривото (хоро)
Малешевско хоро
Пущено хоро - още Буфско
Старо банско хоро
Тежкото
Ширто (хоро)
Родопска фолклорна област
Сворнато хоро
Северняшка фолклорна област
Ганкино хоро
Грънчарско хоро
Дайчово хоро
Дунавско хоро
Еленино хоро
Пайдушко хоро
Ситно влашко (хоро)
Шира (хоро)
Странджанска фолклорна област
Тракийска фолклорна област
Бучимиш (хоро)
Пазарджишка копаница
Право хоро
Тракийска ръченица
Трите пъти (хоро)
Шопска фолклорна област
Граовско хоро
За пояс
Йовино хоро
Петрунино хоро
Селско шопско хоро
Четворно хоро
Шопска ръченица
Копаница (хоро) или Ганкино хоро
Самоковско хоро
играещи се в цяла България
Ръченица (хоро)
Не е редно да се казва мъжко хорото... то е мъжественно, а църквата не забранява на жените да участват в ритуала. Колкото църкви има в населеното място толкова ритуала църковни може да има и затова трябва да се пояснява в заглавието от коя църква е ритуала. Разбираемо е, че ритуалите не могат да са на едно място. Виното на този празник е разрешено от църквата, а фотографите за по естетични снимки да си носят бъклици и ги дават на хоруващите и няма да има в кадрите им грозни шишетии с разни етикети.