Здравей, любов!
Ти идваш пак в съня ми,
ефирна, нежна и добра...
Макар че винаги си в мене,
ти пак в съня ми оживя!
Усмихваш се, любов!
Тъй както ти го можеш,
със някаква отнесеност – едва...
Очите ти са топли и тревожни
и толкоз меки – като есента!
Ела, любов!
Аз винаги съм чакал,
да легнеш тихо – тук до мен...
Склони глава, нали не плака,
нали въздишка е след дълъг ден...
Заспи, любов!
Не искам друго вече,
освен да бъдеш тук, сега....
Тревогите останаха далече,
сложи на рамото ми пак глава...
Остани, любов!
Така ми е студено,
когато ти не си до мен!
Спокойствие и нежност ме обземат -
ще се събудя с теб и в утрешния ден!
Бъди любов!
Теб винаги те има!
...където тупкат две сърца.
Дори от тук да си отидем,
ти пак ще властваш над света!

Венцислав Йорданов