от Уикипеди

Бившият царски дворец в София се намира в центъра на българската столица на площад „Княз Александър I Батенберг“ № 1. В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
История [редактиране]

Преди сегашната сграда тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. После известно време пустее. Народното събрание гласува за нуждите на царското семейство да се преустрои за дворец като държавна сграда.

Преустройството се извършва на 2 етапа:

първа част (1880–1882), по времето на княз Батенберг, под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер (и с участието на архитектите Колар, Ларс, Майербер) е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен); открит официално на 26 декември 1882 г.;
втора част (1894-1895), по времето на княз Фердинанд, под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и с участието на австрийските фирми “Рудолф Филип Ваагнер” и “Валериан Гилар” (металните декорации) и скулптора Андреас Грайс (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, източната част на двореца - за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

След монархията [редактиране]

След падането на монархията една от залите за кратко е пригодена за кабинет на министър-председателя Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя.

През 1954 г. по решение на Министерския съвет сградата на двореца е предоставна на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

Варварското отношение към интериора засяга почти всички помещения. По твърде примитивен начин е извършено вътрешно преустройство - дворцовият интериор е обкован с дъски, шперплат и боядисан с блажна боя.