Когато учих във Строителния техникум я научих и ми хареса,бавна е,на Асен Масларски е и Стефан Златев.Текста и целия е:
1.Ще си запаля огън на брега
от вестници останали от лятото
а топлинката все ще викне някого
пък ако ще да бъде за кавга
2.Ще посинее утрото от студ
и мокра пепел вятърът ще гони
и ще са черни мойте панталони
а плажът ще е черен от мазут
пр:В забравените лодки ще заспим
макар че в къщи чакат ни отдавна
димът ще възвиси осанка бавна
в ноща като в един изгубен миг
3.Ще поделим една лула тютюн
а после ще повикаме вълните
в червените отблясъци ще скитаме
в зелената обител на Нептун
пр:И може би ще трябва да вървим
и боси стъпки в стъпките ни плясват
това е той изгубения миг
в косите ни захвърлил шепа пясък!