-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
музика ,фография
За контакти
- Skype: само за приятели
Оборудване
Фотоапарати:
- Няма добавени
Обективи:
- Няма добавени
Потребителя няма добавени албуми.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Пролетно / | ||
интересно цвете
|
||
Пролетно / | ||
Харесва ми!
|
||
Пролетно / | ||
:))
|
||
Зима е ... . / | ||
(7) vilinik:
|
||
Поглед към Стара Планина. / | ||
Харесва ми!
|
||
Пролетно / | ||
Интересна китка!
|
||
Пролетно / | ||
Да!
|
||
Пролетно / | ||
Харесва ми!
|
||
Пролетно / | ||
!:)
|
||
Пролетно / | ||
Нежно!
|
Последователи:
0 души следват joro959
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
История - Гложенският манастир най-вероятно е основан през XVI век върху основите на стара римска крепост.[източник?] Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.
Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеоно[] от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.
Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2]
Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.
В манастира е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", която уж била донесена от Глож при заселването му в местността. Всъщност иконата е украинска от XVIII век. Обковката ѝ е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.
Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и най-красива панорама, която се вижда от самия манастир. При ясно време оттук се вижда Дунав и Беломорието.
До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.
След предварително обаждане и в определени периоди на годината — манастирът може да даде подслон на около 20-на поклонници, които приемат да спазват манастирските правила.
След 1989 г. манастирът води съдебни дела за връщане на обширните си имоти.
История - Гложенският манастир най-вероятно е основан през XVI век върху основите на стара римска крепост.[източник?] Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.
Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.
Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2]
Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.
В манастира е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", която уж била донесена от Глож при заселването му в местността. Всъщност иконата е украинска от XVIII век. Обковката ѝ е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.
Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и най-красива панорама, която се вижда от самия манастир. При ясно време оттук се вижда Дунав и Беломорието.
До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.
След предварително обаждане и в определени периоди на годината — манастирът може да даде подслон на около 20-на поклонници, които приемат да спазват манастирските правила.
След 1989 г. манастирът води съдебни дела за връщане на обширните си имоти.