Гледам Избрани, виждам един класически акт в цветен висок ключ, феминистична сепия с пепел от рози и сив виолет.
Казвам си: Браво, младоците взеха да се учат да правят първите си актове като хората.
Аха да отваря, гледам - то Жужата, все същата, непроменена, ненапреднала ни на йота напред.

Няма те дълго и пак нямаш идея да се промениш, да се развиеш. Единствено модела е сменен. И както винаги, когато една жена е настроена мъжки към жените, тя никога не обръща внимание на краката, които всъщност са най-важни за изяществото. Главата изящество не прави, защото тя не ходи, а мисли. Главата придава дух, а тук няма нито изящество, нито дух и мрежестата материя говори за неизживени порнографски наклонности, ако смея да отбележа.

Та кликнах тъмбнейла (надгробната снимка - на български) и си казвам мнението, ниезказвано от 3 пъти повече време, отколкото ти не се беше появявала.

Но ми е ужасно трудно да преживея, че България толкова се връща назад, та чак творчеството отстъпва пред еснафизма и създава крехки еротични подобия на хардпорномисълта.

Ти разбира се си мъдра и ще ми простиш безпардонния тон, който прекрасно знаеш, че е изключително градивен и копнеж да те види развита като съвършен творец. Копнеж. Копнеж. Жените не знаят, че копнежът има край.