-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- CANON Canon EOS 300D
- PANASONIC Panasonic DMC-FZ50
- CANON Canon EOS 50D
- CANON Canon EOS 7D
Обективи:
- TAMRON Tamron SP AF 17-50mm f/2.8 XR Di II VC
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Полетът на Анита / | ||
Браво!
|
||
Полетът на Анита / | ||
Чудесно се е получило!Браво и на двете!!!
|
||
Полетът на Анита / | ||
Браво!
|
||
Полетът на Анита / | ||
Добра работа!
|
||
Полетът на Анита / | ||
(10) eli_100:
|
||
Йолана / | ||
(1) eli_100: да!
|
||
Полетът на Анита / | ||
(11) ehnaton: !!!
|
||
Полетът на Анита / | ||
(2) dimana123:
|
||
Полетът на Анита / | ||
Много изящно!
|
||
Полетът на Анита / | ||
красив полет!
|
Последователи:
0 души следват калина борисова
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
(17) P_E_T_I_O: Спомних си нещо, което прочетох наскоро. Провокирахте ме да го пусна тук. Не зная автора за съжаление.
"...Представете си голямо бяло платно - чисто бяло,без нито едно петно.А до него наредени бои в различни цветове, с които днес ще нарисувам моя личен свят.
Взимам четката и покривам платното в черен цвят - отражение на вътрешния гневен фон.Оставям само малко бяло петънце - символ на запазеното сърце.Педантично съм го скрила от четката в черно.
Чувам гласа на бялото петънце - казва ми :"Рисувай с ръце!" Веднага хвърлям настрани четката и потапям пръстите си в сивата боя. Не ми се иска да потъвам в сивота, но решавам да остана вярна на реалността. Напръсквам сиви капчици върху черното.Те са еквивалентите на вечните загадки.Това са онези натрапчиви копнежи,объркващи съзнанието в порочните стремежи,често провикирани от идеята за перфектността и белязали безвремието на цялата ми съдба.
Отново поглеждам цветовете,но не виждам подходящия - примамват ме розово,жълто,блестящо синьо...Но не мога с лъжливи цветове да зарина моята си картината.
Разглеждам ги,търся и се ядосвам .С пръст докосвам всеки цвят. НЕ ИСКАМ ДА РИСУВАМ С ИЛЮЗИИ.Гледам цветовете и продължавам да умувам - Кой ли ще бъде най - идеален да обагри картината на реалния ми свят?
Знам!Но не искам давам повече чернилка на рисунката си.Объркана съм, но взимам решение - ще рисувам МЕЧТИТЕ!ЗАпочвам да бъркам безразборно в боите. И какъв парадокс - нямам досатъчно цветни бои!Сядам на стола и си мисля пак - Дали истинската ми картина не е черния мрак?
Това ли е истината за моето творение? Обхваща ме паника и съмнение.Сравнявам картината с безбуквено стихотворение, но в този миг ми идва прозрението.
Поглеждам картините на другите хора, заляни с фалшивите цветове на позора и търся бялото петно с надеждата да го намеря в някой ълъл скрито и само.Присвивам очи и ... учудващо, не го намирам.Сега съм горда с моята картина, като патриота със своята Родина. За истинската картина не са нужни различни цветове, когато на нея има място само за едно бяло петънце!
Източник: youtube.com