За първи път селото се споменава в турски регистър на джелепкешани (овцевъди) от 1573 г. под името Арнавуд и с друго название Бинбинаръ (Хиляда извора). Предполага се, че първите жители на селото са били албанци, дошли след покоряване на родината им от турците, което се потвърждава от старото име на селото и от други писмени извори (турски документи, надписи върху надгробни плочи). Пътешествениците Доменико Сестини (1779) и Робърт Уалш (1827) отбелязват, че Арнауткьой е населено с албанци.
В селото е основан революционен комитет от Ангел Кънчев. Къщата където е основан революционния комитет е запазена и до днес като музей.
Църквата "Св. Атанасий" е най-старият и единственият вкопан в земята храм в Лудогорието.
От строената през 18 век църква днес са запазени в оригиналния си вид кованите порти, резбования таван и каменните плочи. В село Пороище е имало четири църкви, оцеляла е само "Св. Атанасий" другите са унищожени от пожар през 1810 год.
В първоначалния си вид и четирите църкви са били полувкопани. Пороищенци, не можейки да покажат доминирането на храма, слизат на метър и 80 под земята. Това става през 1830 година
Църквата в Пороище е от т. нар "арбанашки" тип.
Нещо друго за Пороище ... много интересно ...
българина Василий Лупу, който е бил 20 години княз на Молдова и е роден в с. Арбанаси, Разградско.


Василий Лупу е един от най-видните молдавски князе, князувал от 1634 - 1653 и, издигнал престижа на Молдовското княжество пред Високата порта и съседните държави. В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер, след дълги изследвания, установи с две съобщения пред Румънската академия в 1927 година, че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено Пороище. От името на селото - Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.

На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.

Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир "Зограф" в Света гора. В една черква в молдавския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата "Св. Георги" в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир "Добровец" с обширните негови имоти.

С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат Света Параскева Търновска. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм "Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия "Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.

Поздрави на всички от Пороище :)