(14) Djoro:
Който няма талант се опитва да компенсира с псевдо знания.
По отношение на снимането на спонтанни портрети на непознати хора на обществени места, ти талант нямаш, за разлика от авторката която е много талантлива ( за тови вид снимки).
Да снимаш успешно непознати хора става само ако обичаш хората и се интересуваш искрено от емоциите им, чувствата им, преживяванията им. Пък ти Джоро се интересуваш само от фотографията. В най-добрия случай, можеш да правиш технически коректни нарочно позирани скучни снимки на хора в студио.
Прегледах няколко страници назад от снимките на авторката и видях че има страхотни попадения. Из твоите снимки не открих такиви, разказващи някаква интересна история свързана с непозирани снимки на хора. Съжалявам за откровението, но все някой трябваше да ти го каже някога.

Когато се научих да чета, едно от първите търсения в речника беше „каква е разликата между информация и знания“. Информация, в случая за фотографията, е когато прочетеш нещо. А ЗНАНИЯ, когато тази информация приложиш в случая върху кадъра, което се превръща в трансформира на информация в ЗНАНИЯ. Много, много ще ми е приятно да видя ВСЯКА ЧУЖДА информация в трансформирани знания върху кадрите на всички автори в 4CoolPics, дай боже ! Успех на всички, най-много на мен, всички да станат големи фотографи, но все така в мое присъствие да си държат апаратите в чантите си !

(11) Djoro:
На снимката ми "Анна" погледът е истински, не е рисуван, виж там какъв мъж съм и с каква харизма разполагам.

Относно погледите, когато снимаме непознати лица на улицата често се случва, ако забележат че ги снимат, да си извръщат НЕВОЛНО погледа в страни, все едно че има нещо много спешно и интересно за гледане натам. Това си е направо рефлексна реакция, която "означава" - остави ме на мира, не ме гледай така и не ме снимай. Сниманият човек реагира на подсъзнателно ниво, защото ние човеците обикновено не се гледаме право в очите, ако не се познаваме.
Та според мен, майсторлъка е да го хванеш погледа преди сниманото лице да е имало време да отреагира инстиктивно и извърне очи в страни. Но понякого просто не е възможно, когато са ни забелязали вече от известно време че ги снимаме тях или хора около тях. Нащрек са и си извъщат очите, а са видяли че обективът се насочва към тях.
Изключение правят хората които нямат нищо против да ги снимаме или пък сме им много интересни с нещо и те ни оглеждат и не искат да испуснат какво ще направим.