В края на 1972 г. светът е разтърсен от ново откритие - на бреговете на Варненското езеро беше открито злато. По време на прокопаване на ров за електрически кабел са забелязани множество дребни предмети от някакъв жълт метал. Последващите разкопки установяват че на това място е разположен древен некропол от халколитната епоха. На площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали.
Богатите погребения от Варненския некропол демонстрират формирането на аристократическа върхушка на обществото, съсредоточила в свои ръце власт и богатство. Блестящите находки от тези гробове представляват НАЙ-СТАРОТО злато в Европа, показвайки недвусмислено, че в началото на ІV х-ие пр.Хр. населението на Западното Черноморско крайбрежие е било на равнището на най-напредналите райони в Древния свят, изпреварвайки значително останалите части на континента.
Некрополът във Варна се отнася към медно-каменната епоха (енеолита). Смята се, че е бил използван около 150 - 200 години, в края на петото хилядолетие пр.н.е. Всъщност датирането е спорно, защото различните методи, използвани от археолозите дават разлики от почти хиляда години. Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и е невъзможно да се направи и съпоставка с тях. Безспорно е обаче влиянието на цивилизацията от Варненския залив, което е оказала за зараждането на европейската култура.