Възобновяването на скалния манастир "Св. Димитър Басарбовски" започва в 1937 г. с пристигането на хаджи Хрисант от Преображенския манастир. Изградени са нови жилищни помещения, същата година е построен и параклиса на манастира. В една от естествените пещери е гробът на монаха, изкопан от самия него приживе... понастоящем манастирът е добре пазен и обгрижван. В подножието на скалата е изградена допълнителна жилищна постройка, в строеж е и нов првославен храм .

Единственият действащ мъжки скален манастир в България "СВ. Димитър Басарбовски" е разположен край р. Русенски Лом на около петнадесетина километра от гр. Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. За светеца пише Паисий Хилендарски в своята "История славяноболгарская": “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”. През 1774 г. мощите на светеца са пренесени в Патриаршеската църква "Св.Св.Константин и Елена" на хълма Дялул Патриаршей в Букурещ.