-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- OLYMPUS OLYMPUS C-820L
Обективи:
- Няма добавени
Потребителя няма добавени албуми.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Бавен, тъмен, очарован... / | ||
Харесва ми!
|
||
Една неподправена нежност... за Деси / | ||
Много е красиво!
|
||
Една неподправена нежност... за Деси / | ||
о, благодаря![heart]
|
||
Бавен, тъмен, очарован... / | ||
чудесно
|
||
“На 20 километра от Бургас...“ / | ||
много хубава!
|
||
Бавен, тъмен, очарован... / | ||
Харесва ми!
|
||
“На 20 километра от Бургас...“ / | ||
Харесва ми!
|
||
“На 20 километра от Бургас...“ / | ||
(1) Vian: да
|
||
Бавен, тъмен, очарован... / | ||
Харесвам!
|
||
Бавен, тъмен, очарован... / | ||
!!!:)
|
Последователи:
0 души следват Мария Тодорова
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на XVIII в. църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, със свои средства поправил църквата в, близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по късно го заварва дошлия тук от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М.Байкушев става игумен на манастира, той е човекът направил най-много за възобновяването и рзвитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и ерудиран за времето си, бил е в "Света гора", учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в трънския край. През 1840г. архим.Байкушев тайно създава килийно училище в манастира. За революционната си дейност, макар и вече в напреднала възраст, архим.Мисаил бил затворен в нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода, дори не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. На преклонна възраст през 1880г. тук починал архим. Мисаил Байкушев, игумен на манастира цели 43 години(1837-1880г),погребан е в двора на цървата "Св.Петка" в Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци черкези.
Последният игумен на манастира е йеромонах Методи, със смърта му през 1960 г. престава да действа тази обител. От тогава насам тъне в запустение и разруха.
Манастирският комплекс обхваща манастирска църква и жилищна и стопанска сграда, като последните две са почти напълно разрушени. Допреди 20-тина години те са били в сравнително добро състояние. Жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура.
Манастирската църква поначало е била малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход на юг. Тя е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като са употребени и дървени сантрачи. Апсидата й е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. Корабът на църквата е покрит с полуцилиндричен свод. Мисловщивският манастир, аналогично на всички синхронични му църкви от Знеполе и Горнострумеките земи, през Възраждането е разширен на запад. На западната фасада е оформена широка арка,която обединява кораба на църквата с пристроената част.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и са преместени в Историческия музей в Перник.
Честита награда, Деси!
Стреснат, трогнат, очарован... :Р