Отдавна не го бях виждал. Не е мръднал: не остарява, не се подмладява – стои си един и същ. Може така да ми се струва. А може така да ми се иска, знам ли.

Той е един от малкото живи същества в София, на които ти е приятно да си спреш окото. Да го наблюдаваш – как се покланя на хората, как се кръсти, как пристъпва напред назад, как се завърта с тенекиената касичка в ръка, сякаш изпълнява древен ритуален танц.

Да, харесва ми да го гледам как заработва парите си с достойнство и смирение.

Ако се вслушаш в думите, които отвреме навреме промърморва, ще разбереш, че дяволът се е вселил в душите на човеците и не ще да си ходи, защото вътре му е уютно.

Преди няколко години го видяха мои бивши студенти, беше по Великден. He’s taken like from the Bible, казаха и не сваляха очи от него.

Не знам откъде се е взел, каква е съдбата му; достатъчно е, че отвреме-навреме го мяркам из София и тогава градът придобива по-човешки вид.
(от блога на morningseeker)