В центъра на Варна повече от столетие извисява снага православният храм “Св. Успение Богородично”. Катедралата, както я наричат варненци, символизира вярата и дава облика на морската столица на България. Храмът е първият паметник, издигнат за увековечаване паметта и за прослава на руските воини и всички загинали за Освобождението на България в Руско-турската война (1877 - 1878 г.)

След падането на България под османска власт (края на XIV в.) голяма част от християнските храмове във Варна са разрушени или превърнати в джамии. През този период Варна влизала в състава на гръцката патриаршия и била митрополитски град с гръцки владика.

През 50-те години на XIX в. и особено след Кримската война във Варна се заселват много българи, които се замогват и подемат борба срещу елинизацията на града.
На 11 май 1860 г. във Варна се изгражда православна вероизповедна община, а през август същата година отваря врати българско училище. В края на 1860 г., след като обявяват, че не признават гръцката духовна власт, варненските българи търсят възможност за построяване на църква, в която да служат български свещеници.

За извършване на богослужение на български език те получават подкрепа от руския вицеконсул във Варна Александър Рачински.

На 14 февруари 1865 г. българската църква е открита и е отслужена божествена литургия от свещениците Константин Дъновски и Иван Громов. Храмът носи името на св. Арахангел Михаил.

През 1871 г. в Цариград се учредява Българската екзархия. Чрез своите представители българите от Варна искат града да е седалище на български митрополит и да се включи към Българската екзархия. За митрополит е избран архимандрит Симеон с титлата Варненско Преславски митрополит. Резиденцията на Митрополит Симеон до Освобождението се установява в Шумен, а след Освобождението се премества във Варна.
Освобождението заварва българите от Варна без представителен храм. Те посрещат руските войски, освободили града в сградата в която се помещава училището и църквата “Св. Арахангел Михаил”. Необходимостта от изграждането на представителен храм била належаща. Допълнителен стимул за това дава руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков, който заявява, че българите във Варна заслужават храм, който да няма равен в страната.


Княз Дондуков-Корсаков изразил готовност за оказване на помощ, както от страна на Русия, тъй и от страна на руски благотворителни организации.

В момент, когато в свободна България се поставят основите на държавността, изграждали се структурите на властта, варненските ръководители съзнавали, че е назрял момента, да се подчертае ролята и мястото на духовната власт в държавата. За построяване на представителен храм във Варна е изградена комисия. В протокола от първото заседание е записано: ”По съвета и поощрението на Негово Високопреосвещенство Варно-Преславския Митрополит Симеон, на 8 ноември 1879 година стана събрание от варненските граждани в съществующето училище над вехтата черква, българска, за да размисли за направата на една нова българска черква, която да съответствува на града Варна, и едно училище, което да служи за помещение на Реалното училище. Избра се една осмочленна комисия от следующите лица: Председател Н.[егово] В.[исоко] Преосвещенство Варно-Преславски [Митрополит] Симеон и членове Г.[н] Г.[-н] Величко Христов, Перикли Хавезов, Янаки Жеков, Антон Недялков, Сава Марков, Ганчо Ненов и Христо Нейков. Тая комисия се натовари с грижата за събирание [на] помощи и за построение на една черква и едно училище.”
На 4 декември 1879 г. комисията се събира и определя “църквата да се съзида на площада при градския часовник”. На 6 декември 1879 г. на общо събрание в българското училище това решение е одобрено, варненският градски съвет отстъпва избраното място за изграждане на църквата.

На 2 август 1880 г. в града пребивава княз Александър Батенберг, княз на Княжество България. Комисията му предлага да прегледа и да одобри план за църква, като му предоставя два проекта:

единия - по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург, и

втория - план, представен от архитект П. Куппа. Князът одобрява Петерховския храм като образец, но препоръчва да се промени избраното място за храма и да се изгради на празния терен между тогавашните казарми и новата махала, където ще има по-голям простор и храмът ще се вижда от всички страни. Избирайки мястото на бъдещия катедрален храм на Варна, княз Александър Батенберг дава насока на бъдещото архитектурно оформление и развитие на града. Князът недвусмислено подчертава с избора си на мястото, че българщината ще определя облика на Варна.

Княз Батенберг лично пожелал да положи основния камък. На 22 август 1880 г. след тържествен молебен и водосвет с благословията на митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци, княз Александър Батенберг прави първата копка със специално изработени сребърна кирка и лопата.

В протокола по този повод е записано: “Днес, 22 август 1880 г, Негово Височество Българският Княз Александър I благоволи да дойде на определеното място за построяването на черквата, дето, в присъствието на Негово В. [исоко] П. [реосвещенство] Вар [но]-Преславски [Митрополит] Симеон, комисията, Окръжният управител, Градският кмет и множество народ, след обикновеното молебствие, извършено от Негово В. [исоко] Преосвещенство и местното духовенство, Негово Височество княз Александър I положи основния камък на черквата “Успение Пресветая Богородица” и се състави и подписа от Н.[егово] В.[исочество] Княза и комисията следният акт:

“Во имя Отца и Сина и Светаго духа, днес лето от Спасителя хиляда осемстотин и осемдесето, месец август, дванайсти ден, петък часа по десет пред [и] пладне, по съгласието на всичките варненски български граждани и с благословението на Вар.[но]-Преславския Митрополит Преосвещенаго Симеона въ[в] време пребиваването на Негово Височество Българския Княз Александър I реши се въздигането в града Варна [на] български храм в памет и чест на Успение Пресветая Богородица за спомен на Приснопаметната Българска Благодетелка Нейно Величество Всерусийска императрица Мария Александровна, леля на Българския Княз Александър I, който благоволи сам да положи основния камък и подпише настоящият акт.”
За финансирането на това огромно за мащабите на града и епархията строителство се разчита преди всичко на дарения. Сред най-крупните дарители са Варненското общинско управление, княз Александър Батенберг, Величко Христов, митрополит Симеон, Перикли Хавезов, Янаки Жеков, Харалан Лефтеров и др.


За набавяне средства била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Цялата сума по изграждането на храма е 324 524,88 лева според отчета на комисията (публикуван през 1887 г.).

В строителството на църквата вземат участие редица майстори. Най-значителен принос има варненският майстор Янко Костанди. През май 1884 г. комисията подписва договор с известния строител на храмове майстор Генчо Кънчев от Трявна да довърши постройката. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 г. Строителният материал, вложен в строежа, е от местен произход. Дяланите камъни са вземани от събарянето на крепостната стена.

За фасадата на църквата са използвани камъни от района на селата Любен Каравелово и Куманово, вътрешните колони в храма са изработени от твърд камък, добит в местността Ташлъ тепе на североизток от Варна.

За външните колони под прозорците камъните са доставяни от Русе. От варовиковия камък бигор са изработени сводовете. За вдигането на тежките камъни са използвани две подемни машини, внесени от Англия. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Завършеният храм представлява кръстокуполна църква с внушителни размери.

На 3 август 1886 г. комисията констатира, че в общи линии храма е завършен. За първата божествена служба е записано: “Днес 30 август 1886 г. при стечение на многобройна публика се извърши първата божествена служба в новопостроената черкова “Успение Пресветая Богородици”,

“Св. Александър Невски” и “Св. Николай” от наместника на Н[егово] В[исоко] Преосвещенство и четирима още свещеници и се положи Антимис, за ознаменуването на което се състави настоящия протокол.”

След завършването на храма църковното настоятелство полага големи усилия за обзавеждането и неговото изографисване. На 13 юли 1886 г. църковната комисия съвместно с представители на всички еснафи решава да поръча в една и съща майсторска работилница в Русия изработката на храмовите икони “Св. Кирил и Методий”,
“Св. Архангел Михаил”, “Св.Пантелей”, “Иисус Христос”, “Св. Андрея”, “Св. Богородица”, “Св. Иван Предтеча”, "Св. Ефтим”, “Св. Йосиф”,
“Св. Илия”, “Св. Атанас”, “Успение Св. Богородица”, “Св. Ив.Рилски”, “Животворни источник”, “Св. Богородица”, “Св. Спиридон”,
“Св. Александър Невски”, “Св. Георги”.

Вътрешното оформление и обзавеждането на храма продължава повече от половин век. Иконостасът и владишкият трон са изработени от Филип и Васил Филипови. Полилеите са дело на резбаря Петър Кушлев, църковните седалки - на майстор Нико Мавроди, а амвонът и проскинарият - на Кузман Блаженов, сина му Макарий и Нестор Траянов. Подът е застлан с декоративни плочки през 1911 г., балконът е изграден през 1915 г.

В края на януари 1890 г. настоятелството решава за камбаната, “вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лв., да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна.” Камбанарията в днешния си вид е доизградена през 1941 - 1943 г.

Признателността към руските освободители е засвидетелствувана в надпис със златни букви над олтара
“Св. Никола - Иждевением благочестивейшего царя руского Николая Александровича”.