-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Липсва информация
Оборудване
Фотоапарати:
- Няма добавени
Обективи:
- Няма добавени
Потребителя няма добавени албуми.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Харесва ми !
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Харесва ми!
|
||
Върхове / | ||
Харесва ми!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Красота!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Страхотно!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Много красиво!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
(1) fon3:
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Красиво виждаш от високо!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
Много хубаво!
|
||
Вечерта е чаша вино тъмно гъсто Мелнишко... / | ||
опияняваща снимка! Наздраве!
|
Коментари оставени от Автора
Следващия път специално ще поръчам бетонна или асфалтова площадка за да разпъна статива за по добър фокус!
А за по добра идея ще накарам модела да застене на челна стойка!
Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат - живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песн?, любовно ме пригръща.
Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми праща здравий дъх
на своите ели и бори великани;
а Царев връх от юг издига се огромен
с плешивия си лоб и царския си спомен.
Сега съм у дома, сега съм в моя мир -
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...
Сега съм у дома, сега съм пак поет -
във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва.
Сега съм у дома. По часове, благат,
край бистрата река, при звучната? песен,
мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен
над бездните стоя, и моят ум фъркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданьето във тайните се впива.
Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!
Сега съм у дома - участник в рилский хор.
Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила.
1891
че завари юнаци в планина,
че измами Иришин войвода,
измами го със триста юнака!
Че отишли във Рила планина,
замръкнуват с буйни ветрове,
хляб си ядат със ситни дъждове,
осъмнуват с бели снегове.
Замръзнаха им пушки у рамене
и пищови у тънки кръстове;
замръзнаха им саби от стърните.
Отговаря Иришин войвода:
- Ой ви вази, все отбор юнаци!
Айде д'идем във Рила манастир,
да разбием манастирски врата,
да оберем куни и кръстове,
да накладем силен буен огън,
да размразим пушки от рамене,
да размразим саби от стърните
и пищови от тънки кръстове!
Че отишли в Рила манастир,
че разбили манастирски врата,
че обрали куни и кръстове,
че наклали силен буен огън -
размразили пушки от рамене,
и пищови от тънки кръстове,
размразили саби от стърните.
Отговаря Иришин войвода:
- Ой ви вази, все отбор юнаци!
Дето ходим, дето събереме,
ще го донесем във Рила манастир!
Че ходили тъкмо три месеца;
к'вот събрали, те го са принесли,
те го са принесли в Рила манастир,
че излели куни от сребро
и излели кръстове от алтън...