При Рилския манастир

Сега съм у дома. Наокол планини

и върхове стърчат; гори високи, диви

шумят; потоците, кристални и пенливи,

бучат - живот кипи на всичките страни.

Природата отвред, кат майка нежна съща,

напява ми песн?, любовно ме пригръща.



Сега съм у дома. Над мен Еленин връх

боде лазурний свод и мен при себе кани;

отсреща Бричебор ми праща здравий дъх

на своите ели и бори великани;

а Царев връх от юг издига се огромен

с плешивия си лоб и царския си спомен.



Сега съм у дома, сега съм в моя мир -

мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,

по-светло чувствувам; свещен, отраден мир

изпълня ми духът, от нов живот талази

нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,

от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...



Сега съм у дома, сега съм пак поет -

във лоното на таз пустиня горска, свята;

разбирам на леса любовний тих привет,

на струите шума, на бездната мълвата.

Разменям тайна реч с земя и синий свод

и сливам се честит във техния живот.



Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч -

за тях е тя стена до небеса турила -

усещам се добър, почти невинен веч.

Духът ми се цери след жизнената битва,

вкушавам сладък мир във песни и молитва.



Сега съм у дома. По часове, благат,

край бистрата река, при звучната? песен,

мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен

над бездните стоя, и моят ум фъркат

блуждае в хаоса, до господа отива,

на мирозданьето във тайните се впива.



Сега съм у дома - не съм тук странен гост.

Природата всегда, но буйната природа,

що пълни я живот, шум, песен и свобода,

бе моят идеал величествен и прост

Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!



Сега съм у дома - участник в рилский хор.

Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -

под горский вечен шум - дълбока епопея -

и на Еленин връх под вечно будний взор;

да имам гроб, подир живот-синджир теглила,

в величествените обятия на Рила.



1891

Сняг удари, лете по Петровден,
че завари юнаци в планина,
че измами Иришин войвода,
измами го със триста юнака!
Че отишли във Рила планина,
замръкнуват с буйни ветрове,
хляб си ядат със ситни дъждове,
осъмнуват с бели снегове.
Замръзнаха им пушки у рамене
и пищови у тънки кръстове;
замръзнаха им саби от стърните.
Отговаря Иришин войвода:
- Ой ви вази, все отбор юнаци!
Айде д'идем във Рила манастир,
да разбием манастирски врата,
да оберем куни и кръстове,
да накладем силен буен огън,
да размразим пушки от рамене,
да размразим саби от стърните
и пищови от тънки кръстове!
Че отишли в Рила манастир,
че разбили манастирски врата,
че обрали куни и кръстове,
че наклали силен буен огън -
размразили пушки от рамене,
и пищови от тънки кръстове,
размразили саби от стърните.
Отговаря Иришин войвода:
- Ой ви вази, все отбор юнаци!
Дето ходим, дето събереме,
ще го донесем във Рила манастир!
Че ходили тъкмо три месеца;
к'вот събрали, те го са принесли,
те го са принесли в Рила манастир,
че излели куни от сребро
и излели кръстове от алтън...