Благодаря Ви!

(21) mishel58: на челници, да :). Направихме доста екстремно ходене.

Който го интересува предисторията:
Тръгнахме в събота в 12ч. (вечерта) от София. Всичко стана в последния момент и уговорката и събирането на багажа. Всички бяхме въодушевени, въпреки късния час. Събрахме багажа набързо и хайде в колата. Пътя го минахме без особени перипетии, като се изключи че без малко щяхме да смажем 1-2 лисици на пътя. Сега им е сезона да ловят мишки и да трупат мазнини за зимата. Към 2ч. бяхме на ЦПШ Мальовица. Тръгнахме към хижата в тъмнината (между другото беше пълнолуние и беше доста светло като за нощ ). Беше екстремно изкачване по морени, през реки и тесни каменисти пътеки. Само върха леко светеше в далечината и ни напомняше крайната цел. Земята се беше вкочанила и навсякъде под обувките ни хрущеше тънък лед и скреж. Определено беше изживяване да видя същия маршрут, по който бях минавал само преди 3-4 месеца, но сега нощно време. Щеките които си бях взел преди 2-3 дни ми бяха много от полза, като спираха всяка загуба на равновесие. Към 5ч. бяхме на втората тераса и набързо опънахме палатките. Единия приятел с който ходихме снима на таймлапс, цялото суетене по опъването. "Нощта" или по - точно казано сутринта, я прекарахме дремейки в чувалите с леко вкочанени крака. Навън духаше доста силен вятър, който след изгрева се усили и леко подвиваше не особено устойчивата ни палатка. Аз дремнах около 2ч. и се събудих малко след изгрева, станах, поснимах малко и после си легнах пак. Към 10 и половина всички бяхме на крак и мързелувахме до към 16ч., обикаляхме, говорихме си. Към 16:15 обаче, всички се подготвихме и атакувахме върха. След около 1ч. бяхме на Еленино езеро, минавайки през доста ледясали участъци и замръзнали водопачета. И след това започна гърча. Още 1ч. изкачване през много стръмен участък, който води към върха. Почти всички камъни бяха покрити с лед или сняг или комбинация между двете. Температурите станаха доста ниски и вятъра се усили. Към 18ч. бяхме много близо до върха и спряхме да снимаме малко залеза. Релефът е уникален и при гледката, която се разкри ми се разтуптя сърцето (или пък беше от изкачването ). Виждаше се голяма част от масивите на Рила, виждаше се връх Мусала, а също така и част от Пирин и Витоша. След около 1ч., тръгнахме да слизаме надолу. Вече беше почнало да става тъмно, но послената светлина на слънцето (която беше отразена в обалците, защото то си беше залязло вече) леко огряваше склоновете на планината и тогава изведнъж през пролука в скалите проникна огромна оранжева луна. Нямаше как да не спра и да снимам. След това обаче спускането надолу си беше уникално преживяване, което обаче не знам дали искам да повторя скоро пак. Слизах почти толкова надолу, колкото време се качвах преди това. Заради хлъзгавия лед и скреж по камъните ме беше страх да бързам, а и въпреки челника не виждах много добре терена. Опитните ми приятели вече бяха избързали доста надолу и не ги виждах. На 2-3 пъти се отклоних от пътеката и се наложи да минавам по ужасно стръмни и хлъзгави участъци. За радост бързо я намирах отново и как да е стигнах до Еленино езеро, където ме чакаха. Надолу продължихме почти заедно и към 10 без нещо (след като бяхме спирали и на Еленино, за да може един от спътниците ми да снима), стигнахме палатката. Хапнахме събрахме набързо и се отправихме надолу към ЦПШ-то. След около 2ч. спускане в тъмното, пристигнахме... Останалото не е особено интересно за разказване...