Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м. площ и били най-голямата антична обществена сграда на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия. Към края на века процъфтяващия град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му. Посещението на термите било част от всекидневието на римските граждани. Освен помещения за къпане там имало и зали за гимнастика и спорт, за срещи и разговори, за почивка и т.н. Освен закрита зала термите са имали и истинска палестра - просторен двор, ограден от колонади и магазини. Самата сграда, висока около 20 м. (запазената днес част - Римската кула е с височина до 18 м.), била изградена от камъни и тухли. Стълбите и праговете били от големи каменни блокове. Както отвън, така и залите били богато украсени с мраморни колони, корнизи и други архитектурни елементи. Облицовани били с мрамор и стенни цветни пана. Както в голямата зала, така и в другите помещения наред с необходимите за една баня множество чешми и фонтани са били издигани и статуи на видни граждани и на римските богове. Настъпилата през III век социална и политическа криза в Римската империя не пощадила и Одесос. Поддържането на термите станало скъпо и те били постепенно изоставени. Каменният материал и декоративни елементи били отнасяни и използвани в строежи на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век