Свят за тебе

автор: nikikomedvenska

Аз веднъж съм живяла за тебе,
но светът ми бе колкото длан.
Пресолена надежда за хлебец -
нямах друго какво да ти дам.

Нямах никакви нови посоки -
бях утъпкала всеки сокак.
И ме гледаше Бог отвисоко
как провлачвах по нивите крак

да нареждам ръкойки от лани
и, събрала зърно по зърно,
да ги стривам с напукани длани
на горчиво безхлебно брашно.

Беше тъжно, и смешно, и лудо -
нека Бог за греха ми прости,
че по съмнало още те будех
да пируваш със шепа трохи.

И обула мечтите на босо,
кътах спомени с теб. Като дар.
Денем ходех по-гола от просяк,
вечер бях по-честита от цар.

Но добрата магия е кратка,
а животът ни - вълчи капан....
Нямам път, нито брод за нататък...
Само свят, отеснял като длан.